Кой какво изтегли от новогодишната баница
БЛИЦ надникна на трапезите на футболните хора у нас, за да ви покаже какво ги чака през новата година
Футболните босове и тази година спазиха традицията с новогодишната баница. Те се събраха на пищно тържество, за да си изтеглят парчетата с късметите.
БЛИЦ успя да присъства на церемонията и да запише всичко, което се случи там…
“Бря, бря, бряяя!”, провикна се по байганьовски Тодор Батков, когато посегна да изтегли своето парче от тлъстата и огромна баница. “Много е гореща, бре, като жар е!”, измуча “синият” бос. После Батков си нагласи очилата, отвори късметчето и взе да чете на глас: “КЗЛ!”.
“Ха сега де! Какво значи туй! Какви са тия кодове, бре!”, опули се Батков, след което взе да тълкува посланието на глас, почесвайки се по главата: “Аааааа, туй ще рече Купи и Злато за Левски!”. После обаче се усети и взе да цъка с език: “Мама му стара, ама може и онуй другото да означава, дето дучетата го пеят!”
“Тоз пък, какви титли сънува, какви 5 лева. Той не е ли пътник вече. Нали ще го махат от “Левски. Титлата си е наша и няма да я дадем” може да означава, че ще му бият на него шута”, мислеше си изнервеният Кирил Домусчиев, докато чакаше да дойде и неговият ред. Шефът на Лудогорец посегна с треперещи ръце към избраното парче, откъдето извади късмета. Разтвори го и зачете: “Злато и резил”. “Само дано не се повтори случаят от тая година – взехме всичко в България, а после се изложихме в Европа!”, говореше сякаш на себе си собственикът на разградчани.
Дойде ред и на Димитър Борисов. “Червеният” бос грабна едно от парчетата на баницата и взе да търси късмета. Рови, рови, рови – като гладен манго в контейнер, ама нищо не се показваше. “Ама тука няма нищо бе, хора!”, недоволно се провикна босът. “Давай, рови още. Нали това правите цяла година – все ровите из кофите. Ще ти изскочи късметът, няма страшно”, подхилкваше се отстрани Батков, скубейки доволно мустака си. След като поразрови още и още парчето, Борисов най-накрая откри малко и омазано от олио и сирене листче, на което пишеше: “Спукано гърне!”.
“Айде, Борисов, спуканата ти е работата. Явно ще напуснеш ЦСКА през 2013 година”, възкликнаха в един глас всички присъстващи. Хитрият началник обаче лукаво се усмихна и обяви: “Не, бе, колко сте тъпи! Гърнето ще ни се спука от многото пари, които ще пуснем вътре. От тежестта на мангизите ще се продъни!”.
“Ха, ти си бил голям майтапчия бе, Мите. Вие един лагер не може да си платите, гърнета със злато ще пълните!”, изрепчи му се Батков.
Докато двамата се джафкаха, Гонзо, като виден представител на Черно море, изтегли своя късмет. “Море до колене!”, пишеше там.
После над масата с баницата застана и Веселин Марешки. “Аспирин”, прочете той и се плесна по челото: “Мале, мале. Бая аспирини май ще изпия в Локо (Пловдив). И тъй явно ще ме боли главата, че накрая наистина ще се откажа и ще си тръгна!”.
“Бяла лудост!” се появи в късмета на Венцеслав Стефанов. Венци почеса голямото си шкембе и прихна да се смее: “Или Вили Вуцов ще откачи съвсем, или ще полудеем от радост, вдигайки Купата на България! А дано да е второто, та нали стогодишнина честваме!”
Накрая останаха Николай Гигов, Христо Стоичков и Станимир Стоилов. Гигов изтегли: “Гара за двама”, Ицо: “Лов на вещици”, а Мъри: “Жълто канарче просо сънува!”
“Каква гара за двама, та аз цял отбор искам да настаня там. Егати и късметчето проклето”, ядоса се босът на столичното Локо.
Стоичков пък прочете десет пъти своя лист, но така и не можа да разтълкува какви са тия вещици. “Аз, че ходя на лов, ходя, ама само дивеч съм гърмял. Какви са тия вещици сега!”.
“Нали БФС искаш да сваляш. Знак ти дава съдбата, ама ти си един…”, захокаха го присъстващите.
Мъри пък съвсем се притесни: “Леле, ако канарчетата ги оставя гладни, и мен ще ме оставят гладен!”
За останалите отбори нямаше парчета. Дето се вика – кой ял, ял, който таковал, таковал. На финала на купона в стаята нахлу запъхтян Борислав Михайлов. Шефът на БФС обаче бе закъснял… “Боби, Боби, изпусна си късмета!”, подшушна му с мазен поглед Тодор Батков.
“Ама аз, таковата… С Мишел Платини досега, таковата…И закъснях!”, вайкаше се президентът на централата. Той за всеки случай погледна към тавата, ама там бяха останали само трохи..