Стефан Колев: Не СИК, а ние направихме Славия шампион

Стефан Колев е рядко срещано явление в българския футбол. Юноша е на “Левски”, но става шампион пет пъти с четири различни отбора! Един-единствен е  и вероятно няма да бъде надминат никога. Бил е пръв  с “Левски”, ЦСКА, “Славия” и “Литекс”(два пъти),БЛИЦ

-Отлично, радвам се, че намирам място в историята на този славен клуб. Титлата и купата през 1996-а  бяха чакани 53 години!

-Да не останете последният капитан, който вдига шампионския трофей с бялата фланелка?

-Надявам се да не съм. Сигурен съм, че  “Славия” отново може да стане шампион.

-Имахте ли поставена цел да станете шампиони през сезон 1995/96?

-Каква ти цел! Селекцията се правеше в движение, отборът се сглобяваше от мач на мач. Ако погледнете резултатите, ще видите, че в първите три кръга имаме две загуби. Тръгнахме слабо.

Наско Сираков

дойде по-късно

той не започна с нас шампионата. На полусезона изоставахме с пет точки от “Левски”. Тогава бате Кано, Бог да го прости, направи селекция. Освободи няколко човека, взе Митко Тотев, Цецо Дерменджиев, Зоран Ристич, Диян Ангелов. И полека-лека видяхме, че можем да атакуваме първото място. Но мога да кажа, че на полусезона никой не е мислил за титла, после се получиха нещата.

-Кано Коцев ли беше в основата на успехите? Много хора го критикуваха заради защитната схема на игра –  с петима бранители.

-Щом сме имали успехи, няма място за критики, схемата е била успешна. Всеки треньор е различен, един залага на по-офанзивен футбол, друг – на по-затворен. В крайна сметка постигнахме резултати и то с добра игра. Само ще ви кажа, ако не помните, че през пролетта от всички мачове у дома ни вкараха само два гола. Освен това забележете от 15 мача през пролетта направихме 11 победи и 4 равенства, като три от “хиксовете” бяха в последните три кръга.

-И до днес се носят онези легенди за  футболисти, возени в багажници, за да спечели “Славия”  титлата с помощта на СИК?

-Пълни глупости. Нека един да излезе и да го каже! Няма никой, нали? Много хора не искаха “Славия” да стане шампион, не ни взимаха насериозно. Ние, футболистите, както и бате Кано, сами си спечелихме първото място.

-Единият е Томас Лафчис, нали?!

-Не искам да споменавам имена, да не се обидят. Бяхме трън в очите на много хора. Ще ви кажа кога започнаха тия приказки по наш адрес. До полусезона всичко беше мирно и тихо. Като видяха, че се намесваме в борбата за първото място, почнаха да измислят глупостите. Опитаха се да омаловажат успехите ни. Дали сме обръщали внимание?! Естествено нали всеки ден се пишеше по нещо. Може ли да се правиш на глух или сляп? Това обаче ни мотивираше двойно и тройно, да излезем на следващия мач и да победим.

-Как е в една съблекалня с Наско Сираков? Според тогавашните шефове  идването му щяло да развали климата в отбора?

-Разбирахме се отлично, така е и в момента (смее се). Нямахме никакви проблеми. Може би един от козовете на “Славия” тогава беше именно добрият колектив. Събирахме се постоянно, имахме традиционно излизане по веднъж в седмицата. Нямаше разделение на групички. Сега в отборите половината футболисти не си говорят. Наско беше лидер, звезда, вкара доста голове и имаше основен принос за спечелване на двете купи.

-Гледахте ли помежду си кой колко пари взима?

-Още преди началото на сезона в договорите си имахме записани ясно и точно заплати, премии за отделни мачове, премии за титла или купа. Защо да гледам другият колко взима, когато аз сам съм си се разбирал за моите пари? Сега може би има подобно недоволство, когато даден чужденец идва и взима два-три пъти повече от българските футболисти, а не е по-добър от тях. Тогава при нас нямаше такова нещо.

-Колко пъти преди мач е влизал шефът Маджо в съблекалнята, за да ви надъха?

-Нито веднъж! Нямаше намеса отгоре. След мач често влизаха да ни поздравят, доста пъти шефовете са били доволни от играта ни, обявявали са завишени премии.

-Помните онази война между “Левски” (Кюстендил) на ВИС и “Славия” на СИК? Какво е да си част от такава битка, която не е само футболна?

-Ние долу на терена бяхме едни обикновени футболисти, и в двата отбора. Това, че на трибуните е имало напрежение, нас не ни интересуваше кой знае колко. Странно е, но такива са били годините. Помня, че за една нощ

напечатаха СИК

на фланелките ни.

На другия ден гостувахме в Кюстендил и излязохме с нови екипи, на които пишеше СИК. Допреди това имаше надпис “Славия”. Не загубихме, направихме равенство 0:0, а в същия кръг ЦСКА би “Левски” с 1:0. После “Левски” падна в предпоследния кръг и от “Локомотив” (София), а ние направихме равен с ЦСКА и станахме шампиони.

-Преди това обаче беше онзи прекратен финал за Купата. Вие сте в основата на решението на Томас Лафчис.

-Така се оказа (усмихва се). В “Левски” се ядосаха на съдията, че не ми е показал втори жълт картон за разкарване на топката. После стана целият този цирк, Лафчис изкара отбора. Беше шаш и паника, не знаехме какво се случва. Даже си мислехме, че ще се върнат, но съдията даде край на мача. След три-четири дни ни присъдиха служебна победа с 4:0. Искам да отбележа обаче, че до прекратяването реферът в никакъв случай не е ощетил “Левски”…

-Къде отпразнувахте златния дубъл на “Славия”?

-Вечерта се събрахме в ресторант “Орбита” всички –  ръководство, треньори, ние с жените си. Преди това през деня ни наградиха и с двете купи на Националния стадион.  Иван Славков-Батето ми връчи трофеите, имаше и много отделни призове с награди.

-След това капитанът на актуалния шампион отива в отбор от “Б” група. Не е ли странно?

-Защо да е странно? Предизвикателство. (усмихва се). Свърши ми договорът със “Славия” и си тръгнах. Естествено, че е имало и друго освен тръпката да опитам нещо ново, отивайки в Ловеч. За няколко минути се разбрахме с Гриша Ганчев, тъкмо сформираше отбор за “Б” група. Ангел Бончев се занимаваше с почти всичко, Ферарио Спасов беше треньор. Имаше страшни футболисти, още същия сезон влязохме в “А” група и станахме шампиони. Два пъти

вдигнах трофея

с “Литекс”

играх и в евротурнирите.

-Едно ваше отпадане ядоса Гриша Ганчев и преименува отбора от “Литекс” на “Ловеч”?

-Да, неприятно беше. Отпаднахме от “Видзев” (Лодз). В първия мач бихме поляците с 4:1 в Ловеч, никой не вярваше, че може да отпаднем. Ако ги бяхме отстранили, в Ловеч идваше “Фиорентина” с Батистута и Руи Коща. Паднахме с 1:4 в редовното време на реванша,  при дузпите се изложихме. Не ми се говори за това. Станаха някои странни неща тогава. Имаше доста чужденци в отбора. Не казвам, че не са искали да играят, но… После Гриша Ганчев се отдръпна временно, чувстваше се една дистанция. Целия сезон изкарахме с ново име. А след края аз напуснах.

-Как се печелят пет титли с четири различни отбора?

– Нямам обяснение. Напуснах “Славия”, с който станах шампион и отидох в “Б” група, а сетне станах два пъти шампион с “Литекс”.

-Кой ви лепна прякора доктор Менгеле?

-Тази тема не ми е от най-приятните.  Мисля, че Вили Вуцов ми го измисли, но не съм сигурен, не искам да го обвинявам, без да съм на сто процента сигурен, че от него тръгна този прякор. Той е кръстник на децата ми, познаваме се с него от малки. Нарекоха ме така, понеже съм влизал по-твърдо в мачовете и  един вид съм оперирал съперниците на терена. Глупости! Не си спомням да съм контузил тежко някой по време на мач. Знам кой е нацисткият престъпник д-р Менгеле и колко народ е избил. Аз не съм убиец. Неприятно ми е, признавам. Ядосвам се, когато някъде видя, че пишат доктор Менгеле еди- какво си, а не ми слагат истинското име.

Все едно

нямам

самоличност

Преди това ми викаха Кучето, че като питбул съм захапвал съперниците.

-Започвате футболната си кариера в “Левски”.

-Живеех в “Ботунец” и повечето деца тренираха на “Герена”. Живеех в един блок с Гиби Искренов. Останалите ме запалиха и така тръгнах на тренировки. Започнах 1976 г., а първият ми треньор беше Меци Веселинов. При мъжете започнах да играя през 1987 година. Васил Методиев-Шпайдела ме върна от Свищов, отидох там след казармата, защото трябваше някъде да играя, а в “Левски” нямаше как да хвана ръка по това време. В защита тогава играеха Краси Коев, Ники Илиев, Пешо Петров, Пламен Николов. Те бяха и национали, трудно беше да пробия в титулярния състав и затова ме пратиха в Свищов.

-Пазите Христо Стоичков в едно дерби през 1987-а?

-Да, направихме 2:2, а аз в този мач играх  десен бек. Започнах титуляр, но получих рано картон. Излязохме със защитна схема, малко по-затворени. Шпайдела ме смени в 36-ата минута с  Искренов. Заиграхме с по-нападателна схема и от 0:2 изравнихме до 2:2. Докато бях на терена, пазех Стоичков. Какво да кажа за него?! Беше бърз, експлозивен, действаше на скорост. С него се знаехме, играехме заедно в младежкия национален отбор тогава.

-Защо не останахте в “Левски”?

-Изкарах сезон 1987/88 и станах шампион. На следващата зимна подготовка на един турнир в Казанлък получих сериозна контузия. Три месеца тренирах с разкъсани връзки. В “Левски” мислеха, че нещо ги пунтирам, че лъжа за контузията. Шпайдела тогава беше всичко, треньор, доктор… Ходех си нормално, но като се затичах, изпитвах ужасни болки. Накрая сам реших да отида да се оперирам. Прекратиха ми договора, изненадах бях, защото Шпайдела ми каза, че не съм искал да играя за “Левски”. Това няма как да стане. Всичко обаче е останало в миналото, после ме приеха добре, когато се върнах като треньор в школата.

-Обиден ли сте на някого, че не останахте в “Левски”?

-Не, абсолютно. Така са се развили нещата. Може и да е било за добре, че съм си тръгнал. Ако бях останал, дали щях да стана шампион с четири различни отбора? (смее се).

-Кой ви взе в ЦСКА?

-Играех в “Янтра” (Габрово) и след края на сезон 1991/92 ме поканиха  в ЦСКА. Стоян Йорданов ме е гледал в няколко мача, обсъдили са с Аспарух Никодимов и така станаха нещата. Дойдох през лятото на 1991 г. Същия сезон станахме шампиони. Имаше страхотни футболисти –  Трифон Иванов, Йордан Лечков, Лъчо Танев, Безински, Киро Метков, Ивайло Андонов, Джони Велинов, Павката Дочев. През лятото на 1992-а

отстранихме

“Парма”

за Купата на УЕФА. Играх само в първия мач, получих контузия. Пропуснах реванша, не играх  три месеца. Върнах се за началото на зимната подготовка, но тогава се смениха треньорите. На мястото на Аспарух Никодимов дойде Цецо Йончев и ми каза, че няма да разчита на мен.

-Опитвате и от кредитните милиони на Гриша Топалов-Шогуна? Вие май имате късмет в повечето отбори, в които играете, е финансов оазис…

-(Смее се). Така е. След като ми казаха, че няма да остана в ЦСКА, през пролетта на 1993-а отидох в “Шумен”. По това време вече Гриша Топалов-Шогуна беше започнал да дава пари. Няма такъв човек, казвам го най-чистосърдечно. Толкова обичаше спорта, помагаше на хандбала, на баскетбола. Даваше мило и драго за града. Помня, че на полусезона бяхме на пето или шесто място в “Б” група. Влязохме в “А” група и още същия сезон – 1993/94 се класирахме на четвърто място. До последно се борехме с “Ботев” за бронзовите медали. Те не играха в Европа заради наказание, а ние срещнахме “Анортозис”. Аз обаче не участвах в тези мачове, защото след края на сезона приех офертата на “Славия”. Парадокс – станах пет пъти шампион с 4 различни отбора, а само с ЦСКА и “Литекс” участвах в евротурнирите!

-Как ви приеха в ЦСКА, след като сте юноша на “Левски”?

-Треньорите и останалите футболисти – много добре. Аспарух Никодимов често ме хвалеше, това ми даваше увереност, че наистина съм част от основния състав. Нямах и никакви проблеми с феновете.

-Фен сте на…

-(спира за секунди). Вижте, аз съм преди всичко професионалист. Но…юноша съм на “Левски”, нормално е да симпатизирам на “Левски”. Ако ме питате като фен, да, фен съм на “Левски”. Това обаче не означава, че като съм играл за ЦСКА, не съм се раздавал на сто процента. Няма такова нещо. Играя за ЦСКА, оттам ми дават пари, за да издържам семейството си, значи това е отборът, който защитавам към този момент. Същото е със “Славия”, след това с “Литекс” и във всички отбори, в които съм играл.

-Не всеки български футболист може да играе срещу “Реал” (Мадрид)?

-След като станахме шампиони, ни поканиха на турне в Испания. Гостувахме на “Реал”, играхме в Логронес. Стадионът беше пълен, въпреки че беше контрола. Тогава току-що прохождаше Раул, беше все още млад футболист. Всички бяха звезди  в “Реал” – Пако Буйо, Йеро, Санчис, Лаудруп, Саморано. Паднахме трудно с 0:1. Преди това през зимата отидохме в Бразилия. Играхме срещу олимпийския отбор в столицата им Бразилия. Паднахме с 0:2, а домакините бяха водени от Марио Загало. Страхотно представяне, не мога да ви го опиша. Чувствахме се като герои, посрещнаха ни супер. С нищо обаче не мога да сравня посещението си в Северна Корея, все още бях в “Левски”. Беше на един турнир на МВР отборите. Страшно нещо, такава чистота, ред, дисциплина не съм виждал.

Миеха улиците

с четки и сапун

на ръка. Нас ни посрещнаха добре, но знаете каква е обстановката в страната, тотално откъсната от света. Няма телефони, няма комуникация… Нас ни разведоха навсякъде, най-вече на централния площад. Не ни даваха обаче да излизаме извън хотела по къси гащета и фланелки, трябваше да сме с анцузи. Имахме и придружител от местните, не можеше да се разхождаме много-много.
СТЕФАН РАЛЧЕВ