Две ЦСКА-та, хаос и безпаричие

През 1999 година президент на ЦСКА е Илия Павлов. Клубът е дружество с нестопанска цел и е регистриран по Закона за лицата и семействата. Всъщност, структурата на управление е същата и в останалите отбори. Срещу “Мултигруп” и нейния бос обаче започва кампания в навечерието на изборите за нов президент на ЦСКА. Датата, на която се провежда Общото събрание, е 23 юли, а основен кандидат за поста е Любослав Пенев. Любо слага преждевременно край на кариерата си като футболист. Напуска Селта и обявява, че хвърля ръкавицата на Илия Павлов, за да стане президент на ФК ЦСКА. Зад него стоят доста хора и най-вече покойният Румен Янков, който по това време е един от най-известните спортни журналисти.

В този период вече е поставено началото на трансформирането на футболните клубове у нас от дружества за нестопанска цел в акционерни дружества. Месец преди Общото събрание на ФК ЦСКА Илия Павлов регистрира ПСК ЦСКА АД. В деня на избора за президент на ФК ЦСКА той кани Любослав Пенев на разговор. Любо се съгласява за среща, но не приема отправеното му предложение. Павлов му предлага да играят заедно, вадейки следната оферта: “Ти ставаш президент, а аз ще помагам с пари.” Любослав Пенев обаче отказва и отсича: “Не искам споразумение, ще се видим след няколко часа на Общото събрание”.

В предизборното си слово пред делегатите Любо обещава много пари от испански и английски спонсори. “Аз можех да поиграя още футбол, но спирам, защото искам да помогна на ЦСКА. Искам да стабилизирам моя роден клуб, който, по всичко личи, се нуждае от пълна промяна”, заявява Пенев.

Любослав печели изборите, но разбира, че като новоизбран президент той е “цар без царство”. Любо е шеф на ФК ЦСКА, но само на марката и на емблемата. Оказва се, че целият отбор е в ръцете на Илия Павлов и учреденият ПСК ЦСКА АД.

В тези години лицензите на отборите се издават от Комитета за младежта и спорта, чийто шеф тогава е Цвятко Барчовски. И започва голямата битка кой ще получи лиценза – ЦСКА на Илия Павлов или ЦСКА на Любослав Пенев.

По време на събранието “червените” са на подготовка в германското градче Трапенкамп. Треньорът Димитър Пенев се връща специално в София за избора на нов президент. Стратега е в патова ситуация, но в крайна сметка предпочита племенника си.

След избора за шеф Пената е уволнен, а на неговото място е назначен неговият помощник Стойчо Младенов. Димитър Пенев не приема решението и твърди, че той е законният треньор на ФК ЦСКА.

“Мултигруп” избира и нов изпълнителен директор. Поставя на горещия стол Ростислав Грозданов, който е роднина на Илия Павлов. Изпълнителен директор на ФК ЦСКА на Любо пък става Румен Янков.

Грозданов пристига в Трапенкамп заедно с една от силните фигури в “Мултигруп” Бойко Драганов. Целта им е да успокоят напрежението в отбора. Играчите изпадат в паника и не знаят на кого да вярват. Нали уж Любо Пенев е спечелил изборите за президент, а клубът продължава да се управлява от хората на Илия Павлов. И докато пратениците на Илия ги успокояват, Любо им звъни от България и им нарежда на секундата да хващат самолета и да се прибират в София.

 

По същото време с ЦСКА тренират двама левскари – Илия Груев и Христо Йовов, които заради огромния хаос впоследствие не подписват договори с “червените”, макар че преди това са уточнили в детайли личните си условия.

Екшънът приключва след решението на Комитета за младежта и спорта, което гласи, че ФК ЦСКА на Любослав Пенев получава лиценз за новото първенство. Димитър Пенев официално се връща на треньорския пост. Отборът и играчите минават по контрола на новия президент, който обаче удря на камък с финансирането. Обещанията на Любо за поток от испански и английски пари се оказват мираж. Да, Любослав Пенев е любимец, идол и кумир на “червените” фенове. Това обаче се оказва недостатъчно. Трябват финикийски знаци. Любо Пенев търси финансова подкрепа от шефа на ВИС Георги Илиев, от Димитър Джамов и Гриша Ганчев, но нищо не получи. Два пъти се среща с Гришата, който почти е готов да помогне, но в крайна сметка се отказва.

ЦСКА започва трудно сезона, защото бюджетът е мижав. За капак са спрени картотеките на всички новопривлечени футболисти заради неизплатените пари по трансфера на Митко Трендафилов от Нефтохимик. Сумата, която трябва да бъде изплатена на бургазлии, е 500 000 лева.

Появява се и проблем с Димитър Бербатов, който през 1998 година е привлечен от Пирин (Благоевград). Казусът с Бербо е разрешен, но не и този с Трендафилов. Новите (повечето от които са от сръбския Обилич) нямат право да играят в “А” група. На практика “червените” се представят в евротурнирите с един състав, а в родното първенство – с друг. Ситуацията е толкова тежка, че Димитър Пенев едва успява да картотекира 18 играчи в БФС.

Няма пари и от трансфери, въпреки че през същото лято Стилиян Петров е продаден на Селтик за 1,7 милиона паунда. Трансферът става малко преди Общото събрание на 23 юли.  В създалата се екстремна ситуация Павлов предприема спешни мерки  – успява да промени договора със “Селтик” и с анекс го оформя като цесионно вземане. Това означава, че задължението да се плати на ЦСКА става ангажимент на “Мулти”, които пък ще си търсят парите от “Селтик”. Пари в касата на футболния клуб така и не постъпват, защото Павлов прихваща сумата заради дълговете на клуба към компанията му.

През есенния полусезон на 1999 година, макар че няма пукнат лев в касата, “червените” правят чудеса на терена. Известно време държат първото място във временното класиране, а на 30 октомври бият с 1:0 вечния съперник “Левски” с най-бързия гол в историята на дербито, отбелязан от Димитър Иванов в 35-ата секунда. Тогава се ражда и прословутата фраза на дясното крило Румен Христов: “Гладни и жадни сме, Любо ни храни само с трохи. Ама така, майна, ставаме по-силни на терена!”

През декември Любо Пенев най-после открива спасението и постига целта си – да преобразува ФК ЦСКА в акционерно дружество. Спасителят е Васил Божков, който срещу 50 000 долара става основен акционер на клуба, сдобивайки се с 51% акции. . Любо е обявен за президент, а Божков е новият собственик на “червените”. Така настъпва краят на хаоса и финансовата мъка.