Боби Михайлов вилнее в ложата заради сина си, чупи седалки
Бях леке, скъпи дрешки, момичета, коли, изтрещяла работа, признава Николай Михайлов
“Баща ми ми е най-смешен, с него са убивам от смях. Един час преди мой мач си изключва телефона, завива се с одеалото горе в къщата и не мърда. Един път си счупи костица от лакътя, беше набил мрамора в ложата на “Васил Левски”. Бях му взел билет за ВИП-ложата на стадиона на Твенте. На мача с Интер счупи една седалка, наби й един шут и тя падна долу на земята. Не гледа мачовете ми, не може да изтърпи”, разказва Николай Михайлов в интервю за БиТиВи.
“Преди бях леке, на 17-18 години в “Левски” взимах доста пари. Дискотеки, момичета, коли, дрехи, всичко, което дразни хората, защото все още не бях постигнал нищо. Голяма роля за промяната изигра това, че отидох и заживях сам. Първо бях в Ливърпул, в клуб с много пари, гъзари. Аз тотално пощурял, Ливърпул на 19 години, не знаех къде се намирам – маркови дрехи, коли, часовници, изтрещяла работа. Отивам в Холандия и се оказвам в едно село. Къща и на 20 метра едни крави пасят и аз направо шах и мат. Звъня на мениджъра, на Лъчо Танев, и му викам: “ти луд ли си, махай ме, къде ме докара.” Треньорът на вратарите на Твенте също има роля за развитието ми. Първата година ме убиваше и ме пречупи, защото играех ролята на гъзар, идвах от София, известен, с момичета, коли. Караше ме да мия топките, да ги напомпвам преди тренировката, да ги нося, а аз му викам: “абе, аз да не съм ти домакин”. Вдигах му луди скандали. Дойде един период, в който ми каза: “ние ти плащаме, или ти прекратяваме договора и заминаваш, откъдето си дошъл, или си сядаш на гъза и започваш да тренираш.” Тъкмо бях на границата, или да си остана това леке, което бях преди, или да направя нещо съществено в живота си”, разказва още вратарят на националния ни отбор, който беше заедно с дядо си Бисер Михайлов. /БЛИЦ
