За пачите яйца и любовта към “Левски”

Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари! Този малък откъс от песента на Лили Иванова може да се изпее всеки ден по какви ли не поводи, за какви ли не личности, които гонят само шума на парите. И във футбола е така. Едни обичат зда им шумолят банкнотите, други ги прескачат и ги оставят на заден план. За тях по-важно и стойностно е друго, което не се измерва с пари. Любов и преданост към нещо или някой, който ти е помогнал да станеш човек, да станеш личност. За Димитър Димитров иде реч. Каквото и да кажем за специалиста, за треньора и тактика Херо ще бъде малко. За човека – също. Сагата около “Левски” обаче придобива все по-горчив вкус в устата на всички левскари. Херо идва, Херо не идва, сериалът стана същинска венецуелска сапунка.блиц

А колко простичко и лесно можеше да бъде всичко. Месец август – Димитър Димитров пристига на “Герена” и започва да работи. Без условия, без изисквания, без ясно бъдеще, цел и визия. Така както го направи Георги Иванов. Гонзо можеше да остане в Черно море, където и да падне, и да бие, никой нямаше да му търси сметката. Щеше да си щрака с пръсти на спокойствие без да мисли за заплати и как да върже двата края на издънената “синя” каса. Само че любимец и верен на “Левски” не се става като стоиш отстрани в трудния момент и гледаш сеира. Любимец се става, когато скочиш в огъня без да знаеш дали ще излезеш жив. Просто рискуваш. Без условия, без изисквания и без да знаеш какво те очаква на следващия ъгъл. Та така и Херо можеше да стане като Гонзо за “синята” публика. Бургазлията имаше шанса и все още го има, стига да не го пропилее. Този път ще бъде последен. И вратата едва ли ще се отвори друг път за него. Лесно е да си в “Левски”, когато има пари, скъпи играчи, заплатите не закъсняват и отборът бие.

Трудно е да докажеш, че си левскар, когато нищо не върви, отборът пада, няма класни футболисти и ти трябва да изправиш всичко на крака. Тогава се доказват истинските левскари, такива като Гонзо. Той може да не е най-добрият треньор, може да не е брилянтен тактик и страшен психолог, но да стоиш в “Левски” в този момент е доказателство за едно нещо – любов и преданост. Към този клуб, който те е направил човек. А човеците, които поставят условия и правят дебели сметки да не бъдат прецакани са друга бира. Димитър Димитров изплю камъчето и каза, че не иска да се насажда на пачи яйца, като дойде в неясен момент за бъдещето на “Левски”. Тогава какво да каже Гонзо, който се е насадил не на пачи, а на щраусови яйца, след като се върна в най-големия батак в историята на “сините”. В живота обаче е така – едните се страхуват от пачите яйца, други обичат. И се превръщат в легенди.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ