Дерменджиев: Направихме нещо огромно, но много хора се опитват да го омаловажат

Георги Дерменджиев е съвсем различен тип треньор от повечето в България. Той е тих, прям и едва ли някога ще го видите да скача или ръкомаха бурно покрай тъчлинията. Симпатичният специалист с очилата е спокоен дори в най-напечените ситуации, като досега е изразявал емоциите си единствено след отстраняването на Стяуа и при голове срещу Ливърпул на “Анфилд” и в София. 59-годишният треньор даде интервю пред „Тема Спорт”, в което погледна по-мащабно на Лудогорец и обясни какво ще изисква да подобрят футболистите му през зимата. Той не пропусна да коментира и словесните престрелки между ръководството на разградчани и това на лидера в “А” група ЦСКА. За първи път Дерменджиев си позволи и да вземе отношение относно поставеното му определение „вечния помощник”.БЛИЦ

– Най-добрата година за Лудогорец – влязохте в Шампионската лига, взехте точки, преди това клубът спечели требъл и направи пробив в Лига Европа. Каква е вашата оценка за 2014-а и за престоя ви като треньор?
– Цялата година бе изключителноно успешна. Относно последните шест месеца – поставям висока оценка на отбора. Не само аз съм променил или направил нещо, а целият екип, който не е никак малък. Доволен съм, че футболистите играят на високо ниво и успяват да се противопоставят на клубове от ранга на Реал (Мадрид), Базел и Ливърпул. Затова смятам, че спечелените 4 точки в Шампионската лига са нещо огромно и за Лудогорец, и за българския футбол. Като цяло имиджът и престижът на клуба се подобриха многократно през 2014-а. Надявам се следващата година да е още по-успешна.

– В тази връзка можеше ли да извлечете повече от участието си в Шампионската лига? Заговори се дори и за класиране напред като втори. Беше ли постижима тази задача?
– Стремя се да бъда реалист и да гледам трезво на случващото се. Когато нещо приключи, може да даваме много оценки и да правим анализи, и да казваме това можеше да е, онова можеше да е. Съжалявам за определени моменти, но всичко е свършило. Наистина имахме възможност да вземем още една точка от Ливърпул, но това е футболът. Трябва да бъдем не само доволни, но и да признаваме постижението. Не бива да гледаме скептично. Знам, че направихме грешки, но те бяха на грешки растежа. Не може и не обвиняваме никого. Има моменти, в които казваме “ех, ако беше влязло това положение, можеше да е така”, но всичко е приключило. Гледаме напред, за да може следващия път, когато влезем в Шампионската лига, тези грешки да ги няма. Говори се много, че в мача с Реал било стрелбище… Да, не го отричам, но трябва да се отбележи, че играхме открито и правилно. Кой ги е побеждавал? Нереални възможности са да се състезаваме с тях. Те играят с лекота и постигат това, което искат. Всеки мач в Испания могат да вкарат по 7-8 гола, приключиха Базел още до почивката – 4:0. Просто много хора се опитват да омаловажат постигнатото. Трябвало да бием Ливърпул, понеже били слаби… Но никой не отбелязва, че друг отбор не се е държал както ние, но не държал, а играл. Наистина имаше много голове от игра, такива от корнер и рикошет и т.н. Но това е, не може да го променим. Признанието е, че Анчелоти, който е печелил три пъти КЕШ, казва, че сме играли силно, и то не е само като комплимент. А ние търсим дребни неща. Че сме били Хасково с четири гола, пък Берое, а и сега пак… Това са тенденциозни закачки. Ако трябва да съм честен, аз ще се радвам независимо кой клуб влезе в Шампионската лига – дали ЦСКА, дали “Левски” или друг. Ще кажа, че 2006-а, когато Мъри влезе в турнира, аз го поздравих.

– Какво научихте по време на престоите си на “Бернабеу”, а преди това и на “Анфилд”? Има ли нещо, което ще приложите от видяното?
– Разбира се, че има. Можем да започнем от самата организация и поведение на всички – ръководители, футболисти, треньори, както и на публиката. На мен лично ми се иска това скоро да го има и в България. Трябва да има толерантно отношение между клубове и ръководители. Там от всяко нещо, което се прави, лъха голям интелект и професионализъм. Няма ги тези нападки, виждате как се държат треньорите, футболистите също, когато има фаул, свири се и никой не скача.

– Казахте, че са нужни подобрения в играта. Кое е жизнено важно да бъде променено през зимата?
– Винаги трябва да изискваме повече и повече. Когато се изправяш срещу Реал (Мадрид), Ливърпул и Базел, виждаш какви са слабостите ти. Това помогна много и в друго отношение – футболистите да разберат по-добре изпълнението на тактиката и нуждата от концентрация във всеки момент. Те видяха, че например най-малката неточност може да те постави в ситуацията да си догонващ. Иначе ще се постараем да подобрим значително ефективността си в предни позиции, защото създаваме положения, но не ги реализираме. Първото полувреме с “Ботев” (Пловдив) например е показателно – имахме редица възможности, а не вкарахме достатъчно. Видяхте, че второто полувреме позволихме да ни направят няколко опасни положения. Така сами направихме нещата критични. И това са детайли, които са на показ. Трябва задължително да подобрим ефективността. Важно е да ги изчистим, а не само да говорим. Защото само така може да вдигнем класата. Ако обаче задържим отношението и правим разлика в мачовете – в един се влагаме, друг е по-лежерен, а в трети се надскачаме, няма да стане. Трябва да има баланс, защото иначе, играейки избирателно, рискуваме да забуксуваме.

– През ноември дистанцията от ЦСКА бе цели 7 точки, но успяхте да я скъсите до 3. Това ли доведе до острите реплики между ръководствата и размяната на декларации?
– Мен лично ме интересува отборът, а не тези неща. Играем мач за мач и преследваме целите си. Оттам нататък всеки да си гледа тима. Не мога да взимам отношение и да говоря по адрес на някой собственик на клуб. Нека, който е по-добър на терена, да печели с атрактивна игра и хората да изпитват задоволство, че гледат дерби, а не да си подготвят разни камъни и да ги хвърлят по терена. Не съм чувал големите отбори да водят войни. И ние няма да водим такива. Нашите основни цели са купа и титла. Но вече действаме съвсем последователно и се готвим за всеки мач отделно.

– Отнесохте критики от страна на доста специалисти. Беше ви поставено определение “вечния помощник”. Как гледате вие на всички тези нападки?
– Не знам защо това се определя като критики. В една научна област има ли асистенти – има. След това те издигат ли се в кариерите си? Издигат се. Стават ли с други звания – стават. Така че в света има много примери, в които помощници са се превръщали в треньори и са постигали голям успех. Нито се срамувам, нито се притеснявам и крия, че съм бил асистент. Факт е, че дълго време бях такъв, и то на много добри специалисти. Работил съм с Люпко Петрович, Ферарио Спасов, Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младенов, Ицхак Шум, Стойкица. Това са треньори, които са оставили трайни следи в мен, както и във футбола. Не виждам за какво се изтъква, че, видите ли, Дерменджиев е бил помощник цял живот. Така е, но сега не съм такъв. Дори преди мача с Партизан един бивш треньор (б.а. – визира Миодраг Йешич) бе дал интервю, в което бе казал, че най-слабата точка на Лудогорец е наставникът, защото цял живот е бил асистент. Какво се случи с Партизан? Казваха, че ще има 30-хилядна армия на стадиона, наистина доста хора ги подкрепяха, но в крайна сметка помощникът спечели. Но тук са важни и футболистите, защото те са движещата сила и затова винаги съм ги поставял на първо място.