Гунди беше бог!

Ако днес ме попитат кой е Футболист №`1 на България за всички времена, ще река: Христо Стоичков, НО…

 В  началото на 1999 г. вестник “Нощен Труд” направи всенародно допитване за Футболист №1 на България за ХХ век. Имаше 4 потока мнения: на играчи, треньори и ръководители; на журналисти; на известни хора от различни сфери на обществото; на запалянковциБЛИЦ
И в 4-те потока победи Георги Аспарухов-Гунди. Втори, близо до него, бе Христо Стоичков – на голяма разлика от класираните от 3-о до 10-о място/все големи футболисти – Димитър Якимов, Христо Бонев, Никола Котков, Димитър Пенев, Динко Дерменджиев, Александър Шаламанов, Наско Сираков, Краси Балъков и др./.
На тържеството в НДК не дойдоха представители на ЦСКА, а “червените” спортни журналисти вдигнаха вой до небето, че анкетата била манипулирана, понеже главният редактор на “Нощен Труд” – тоест аз – бил левскар и приятел на Гунди! /Това бе най-големият комплимент за мен – да бъда обявен за приятел на Гунди! За жалост, това не е истина – по-малък съм от него с 10 години и само имах щастието да го гледам на живо по стадионите. Иначе – да, левскар съм, откак се помня!/
Нямаше никаква манипулация в анкетата – това може да потвърди и днес единственият човек, който имаше достъп до документацията – тогавашната спортна репортерка в “Нощен Труд” Дина Христова/понастоящем работи във в.”Сега”/.
Въпреки това и досега разни идиоти твърдят, че…май имало нещо в допитването…не знаят какво, но имало?! И подобни щуротии говорят даже люде, именуващи се журналисти…
На 4 май Гунди щеше да навърши 69 години. Въобще не знам какъв щеше да бъде, ако бе останал жив. Знам, че  41 години след катастрофата на Витиня, която го отнесе в гроба заедно с приятеля му Никола Котков-Котарака, Гунди не е забравен. И няма да бъде забравен – докато в България има дори един човек, който обича футбола!
Ако обаче днес ме попитат кой е Футболист№1 на България за всички времена, ще река: Христо Стоичков.
И на удивените от въпросителни очи – “А Гунди?!” – ще отговоря: “Гунди ли… Гунди беше бог!”
Пламен КАМЕНОВ