С много сълзи Тити Папазов се оттегли от треньорството
Един от най-известните и успешни лица в българския баскетбол Константин Папазов каза край на треньорската си кариера. Това Тити направи днес на специална пресконференция. БЛИЦ написа още на 3 август, че Папазов е гласен за шеф на Националната баскетболна лига, което изключва варианта да бъде едновременно и треньор на “Левски”. Ето че специалистът потвърди новината и официално я обяви пред широката общественост.БЛИЦ
Константин Папазов започна с дълъг монолог, продължил над 40 минути, в който разказа уникални истории за началото на треньорската си кариера и старта на президентския си престой в Славия.
“Не съм си представял, че така ще завърши треньорската ми кариера, но завършва с положителна емоция. На 48 години човек трудно може да се промени. Нощта преди да взема това решение, ако някой ми беше казал, че ще се откажа от треньорството, щях да му се изсмея.
Ето как започна всичко. Живеехме със съпругата ми под наем, 8 юни 1998 година. Следобедно изказване на Тошко Стойков предизвика бурни емоции и свръх прилив на амбиция. Тогава Варна беше станал шампион и бе победил Славия с 3:1. Абсолютно заслужено. Задават въпрос на Тошко Стойков по Ефир 2 кои според него са петимата най-добри баскетболисти. Той спомена петима от Варна, без да каже себе си, което му прави чест. И не спомена нито един от Левски. Това е негово лично мнение, но това мнение бе необходимо да запали в мен амбиция, че не е прав.
По това време гледах по телевизията серията между Чикаго – Юта от НБА. Юта водеше с 1:0 победи и 9 точки на полувремето. Това става в неделя вечерта. Казах си, че сега, ако Чикаго бие, ще стана треньор и ще замина да гледам остатъка от серията. Заминах, Чикаго вече беше повел с 2:1 успеха и трябваше да гледам мач №4. Отвън обаче видях един човек, който беше написал на една табелка: “Работя за един билет.” Дадох му моя и не гледах мача. Дойде мач №5, страхотно вълнение. Казах на една ваша колежка – Миляна Велева, с която бяхме заедно, че ми предстои важно изпитание в живота и ако вляза в залата, не само ще стана треньор, а ще бъда и добър треньор. Знаете, че българите сме комбинативни и правим какво ли не. Отидох и на моя английски език, на който знаех само Yes и No казах на една жена, че би трябвало да имам запазен билет за петия двубой. Влязох и така започна приказката. Горе-долу по същия начин налудничаво свършва. Но това съм аз. Нещо, като ми влезе в главата и го реша, трудно може да ме обори. Бях при Георги Иванов преди няколко дни. Споделих моето решение и му казах: “Аз съм аналитик. Моят прочит е, че най-обичаният човек в синята общност е Георги Иванов. След като той може да става от треньор директор и обратно, защо да не го копирам.” Това му го казах шеговито.
Когато на последното събрание на Лигата коментирахме кой да наследи Петър Георгиев – Тодор Стойков ме посочи мен. Приех го като признание. Мислейки много върху въпроса, щеше да изглежда смешно и ненормално шефът на Лигата да бъде и треньор. Никой не гарантира, че на 9 септември ще бъде избран. На някои хора не им е приятно. Но едва ли има човек, който да е направил толкова много неща за Лигата в последния един месец, повече от мен.
Имал съм тежки моменти, много пъти ми е помагал Обрадович. Пожелавам на всеки треньор да има моя късмет, а ако има и на Димитър Пенев, ще бъде много щастлив. Успях да се преборя със загубите в съзнанието си. Имам 17 загубени финала, повече са от спечелените титли – 12. Обадих се на Петко Маринов, пошегувах се, че няма как да стигна отличията му, трябват ми два живота. В никакъв момент не усещам болка, имам сили да седя срещу пейката, за да не преча на Николай Господинов. Ще седя отсреща, защото смятам, че Ники заслужава това. Слагам ръка на сърцето си, този пост беше гласен за друг човек – Тони Дечев. Но не му се сърдя. Тони пое по прав път, в края на краищата мога да бъда щастлив, че със сигурност на два от водещите отбори – Лукойл Академик и “Левски”, треньори ще бъдат мои бивши помощници. Тази снимка е уникална (показва фотос, на който е заедно с Тони Дечев и Николай Господинов и се разплаква). На 3 юни 2014 година не мислех, че някой може да ни раздели тримата. Може да се заблуждавам, но категорично твърдя, че екипът на “Левски” и управлението е със сигурност най-стойностното нещов българския баскетбол, откакто аз присъствам.
ГАЛЕРИЯ
