Георги Петков: Съжалявам за гаврата с Батков

 Георги Петков е роден на 14 март 1976 г. Юноша е на „Хебър” (Пазарджик), играл е още в „Банкя”, „Славия”, „Левски” и кипърския „Еносис” (Паралимни). През 2001 г. преминава от Овча купел на „Герена” срещу трансферната сума от 400 000 долара и с това става най-скъпият вратар в България. В „А” група има 277 мача. В националния отбор е изиграл 18 мача. Четири пъти е шампион на България (2002, 2005, 2007 и 2009 г.). Четири пъти е носител на Купата на България (2002, 2003, 2005 и 2007 г.). Носител на Суперкупата на България през 2005 и 2007 г. Избиран е за Вратар №1 на страната (2002 г.). С право Петков е считан за един от най-силните вратари в историята на „Левски”.БЛИЦ

-Георги, в събота загубихте от „Лудогорец” с 0:1 на „Овча купел” в дерби от първенството. Защо не успяхте да измъкнете поне точка?
– Така се разви мачът, че всичко се реши от дузпата. Силният вятър допълнително попречи да видим хубав футбол. Имахме своите положения, но ги пропуснахме…Съжалявам, но това е…

-Ти си резерва от началото на сезона на по-младия ти колега Марио Кирев. Как се справя той според теб?
-Прекрасно се справя момчето. Нямам никакви проблеми нито с Марио, нито с другите вратари. По принцип аз никога не съм имал проблеми с колегите си – нитов в „Славия”, нито в „Левски” и националния отбор.

Такъв ми е
характерът,

опитвам се да помагам на по-младите, а не да преча. Специално Кирев има страхотни качества. Неслучайно е бил в световен гранд като „Ювентус”. Май късметът му е липсвал, за да се наложи в „старата госпожа”, както и в останалите отбори, където е бил досега. Но той е млад и перспективен футболист. Бъдещето е пред него. Убеден съм съм в това.

-Готов ли е за националния отбор?
-Естествено, че трябва да му се даде шанс в най-скоро време. Аз даже останах много учуден, когато Ивайло Петев не го повика за последния лагер и контролата срещу младежкия тим. С този си ръст, с качествата си Марио напълно заслужава повиквателна.

-В момента там твърд титуляр няма. По две думи можеш ли да кажеш за Божидар Митрев, Владислав Стоянов и Николай Михайлов?
-С всички тях съм играл в един или друг период. Познавам ги добре и Ники, и Божката. Според мен проблемът им е, че не играят редовно в клубовете си. Напоследък и Владо беше резерва в „Лудогорец”, имаше някакви здравословни проблеми също така. За всеки вратар е жизнено важно да играе редовно. Да чувства доверието на треньорите си, а не да пази 4 мача, и после да почива в 10. Радвам се, че Владо Стоянов отново е титуляр. Представи се силно срещу нас, неслучайно беше избран и за играч на мача.

-Този сезон ли ще бъде последен в състезателната ти кариера?
-Вижте, аз имам договор до края на юни 2016 г. След като контрактът ми изтече, ще седнем с г-н Венцеслав Стефанов и ще говорим. Ще решим дали ще остана да помагам още на отбора или ще се насоча към треньорската професия. Засега обаче изобщо не мисля да прекратявам кариерата си. Играе ми се все още. Пък и се чувствам добре. Ако усетя, че преча на отбора, сам ще спра.

-Участието в Шампионската лига е върхът в кариерата ти?
-Да, така е. Аз бях основна част от така наречената „синя приказка”, ако си спомняте. Прекрасни спомени… Имам предвид не само участието в Шампионската лига, а и това за Купата на УЕФА през 2005/2006. Тогава стигнахме четвъртфинал и само прословутият съдия Майк Райли ни спря да елиминираме и „Шалке”. Що се отнася до Шампионската лига… Аз може би чак преди мача срещу „Барселона” разбрах къде сме, но не заради атмосферата, стадиона или отбора, а най-вече заради химна.

-В евротурнирите имаш и добри и слаби мачове. Кои би посочил?
-Веднага ми се откроява в съзнанието победата над „Киево” с 2:0 в София в плейофите на Шампионската лига. Тогава опазих вратата си суха, а и си постлахме добре за реванша във Верона.Гордея се с представянето си и срещу „Оксер” и „Олимпик” (Марсилия). Много са мачовете.

-Как започна с футбола? Кой беше първият ти треньор?
-Първият ми треньор се казва Наско Михайлов.

-Започнал си като нападател…
-Точно така беше. Играех като централен нападател. На един турнир за деца в Кюстендил се контузи нашият вратар. Наложи се аз да застана на негово място. Куриозното беше, че

спечелих наградите
за най-добър вратар и
за най-добър нападател

В първите два мача вкарах 8 гола и спечелих голмайсторския приз. В останалите две срещи пазих на вратата. След това ми хареса този пост, най-вече, защото по-малко се тичаше.Това, че започнах като нападател, много ми помогна после в кариерата.Можех да играя добре с крака. В „Хебър” съм гледал и учил от Христо Тошев и Васко Василев. Сещам се за една любопитна случка – наш привърженик излезе на терена и подари на Христо Тошев доста голям шаран.

-Как се разви кариерата ти после?
-От „Хебър” (Пазарджик) отидох през 1992 г. в един частен колеж в Банкя. Бяхме се събрали доста добри футболисти от цялата страна. В него имаше прием, като в изпитите участваха над 1000 деца от цяла България. Помня, че избраха общо 24 момчета, включително и мен. Този колеж изкара години и половина, докато фалира неговият собственик. Хората от местния клуб, на които съм много благодарен, ми предложиха да остана и да играя във „В” група. Оправиха ми и казармата. По време на една контрола със „Славия” старши треньорът на „белите” Стоян Коцев ме хареса и ми каза: „Ела още утре. Почваш при нас.”

-Кои са твои идоли?
-Здравко Здравков, Радо Станев и Едвин ван дер Саар.

-Спомняш ли дебюта в „А” група?
-Помня го, разбира се. Беше във Велико Търново на 22 ноември 1997 г. бихме „Етър” с 4:3. Вторият ми мач беше в Бургас с „Нефтохимик”. Бихме домакините с 1:0, представих се отлично. А „зелените” бяха доста силен тим, побеждаваха редовно „Левски” и ЦСКА. Точно два дни преди мача „Славия” продаде Здравко Здравков в Турция. Изненадващо ми съобщиха, че аз ще пазя срещу „нафтата”.  Може би първата ми година, в която започнах да играя и станахме трети, бе една от най-добрите ми. Няма да забравя как изхвърлихме „Левски” за купата. В първия мач паднахме на „Васил Левски“ с 0:2, а на реванша в „Овча купел“ спечелихме с 3:0. Тогава Елин Топузаков си вкара автогол.

-Трансферът в „Левски” не стана без проблеми, доколкото си спомням…
-Не, не, никакви спънки не са ми били правени. Г-н Стефанов много бързо се разбра с колегите си и така се озовах на „Герена”. Доколкото си спомням тогава за мен „сините” платиха рекордна сума за вратар.

-Първата шампионска титла през 2002 г. ли беше най-сладка за теб?
-Да. Дотогава не бях ставал първи и заради това най-много се радвах.

-Участвал си в много вечни дербита…
-Най-скъпата ми победа бешеза една Суперкупа през 2005 г. Победихме „армейците” с 4:2 след дузпи. Вальо Илиев пропусна решителната дузпа за ЦСКА.

-В историята остават лафовете на Димитър Пенев и начинът, по който те нарече след един двубой в Албания…
-(Смее се) Е, да. Така е.Пенев не нарече: ”Жоро Вратаря”, а вие, журналистите попроменихте малко изказването му.Не, няма проблеми. Така е решил човекът, така е казал.Не се сърдя на никого.

-Имаше ли оферти от чужбина в пика на кариерата си и защо не те пуснаха?
-Естествено, че съм имал предложения. Доста при това и за доста добри условия ставаше въпрос. На два пъти се стигна до напреднали преговори. Батков обаче ме убеди и двата пъти в последния момент да остана на „Герена”. Минало е вече. Няма значение.

-Престоят в Кипър не беше успешен за теб…
-Там играех за местния “Еносис”. Разтрогнах с „Левски” и още в същия ден подписах с кипърците. Всичко беше перфектно в първата година. През втория сезон обаче клубът изпадна във финансова криза. 6 месеца не бяхме взимали заплати. Беше труден период за семейството ми.

Чаках и дете тогава,
имах нужда от пари,
а те не идваха

Разтрогнах с „Еносис” и се прибрах в България. Все пак не съжалявам за престоя в Кипър. Там дебютирах и като треньор. В свободното си време помагах на един българин в Паралимни, който тренираше деца в местен клуб. Беше ми приятно, защото го правех за сънародник, а и заради децата. Сега карам треньорска школа в НСА. Решил съм, че ще бъда наставник, но на вратари. Учил съм се от най-добрите – Валентин Захариев и Радо Станев.

-Съжаляваш ли за нещо в кариерата ти?
-Може би за това, че нямах късмет да играя на голямо първенство – Мондиал и Европейско.Иначе с „Левски” всичко съм постигнал.

-За никого не са тайна близките ти отношения с Наско Сираков. Все още ли са такива?
-Да, разбира се. Задължен съм му много на Наско. Но аз нямам проблеми и с Мъри Стоилов, и с целия треньорски щаб на онзи „Левски”.

-Имаше един период, когато някои колеги ви обвиняваха, че заедно сте редяли мачове. Визирам така нареченият кръг „Бони и Клайд”…
-Големи ядове си имахме заради този така наречен скандал. И аз не зная как да го нарека. Беше ми тежко да чета всякакви глупости по мой адрес. Поне да имаше основание, а то… Все пак по същото време живеех до въпросното заведение, един приятел го държеше. Пиех си кафето там. Идваха доста футболни хора – Емо Костадинов, Венци Стефанов, Сираков… Някой ни извъртя тази интрига… Опита се да ни очерни.

-Кога се развалиха отношенията ви с Тодор Батков? След загубата в Лисабон от „Спортинг” – 0:5…
– Е, да. Това е болната ми тема. Батков си позволи да коментира моята игра. Намекна, че съм бил играл симулативно срещу „Спортинг”, което са пълни глупости. Бях изключително учуден и обиден. Не бях имал до този момент проблеми с Тодор. Имахме добри взаимоотношения. Не зная защо така постъпи. Можеше да седнем и да ми каже, че вече не съм необходим, можеше да се разделим като хората, да си стиснем ръцете. Все пак бях там 10 години…Минало-заминало. Аз всъщност впоследствие разбрах какво се е случило, каква е причината за това отношение на Батков. Подвели са го. Дори знам и кой е човекът, който го е подвел. С него аз се нямам още от първия ми ден на „Герена”. Аз лоша дума за Батков повече няма да кажа. Все пак съм ял бял хляб в „Левски”. Подведоха го, сигурен съм, че е той вече го е разбрал.

-Съжаляваш ли за това, че отнехте титлата на „Левски” през 2013 г?
-Да ти кажа честно, ако още сто пъти се играе този мач, сто пъти няма да го играя. Беше ми изключително тежко. Каквото и да беше се случило, все аз щях да изляза виновен. Дори и „Левски” да беше спечелил златните медали, щяха да се намерят хора от другия лагер, които да ме нарекат продажник или не знам си какво.

-Защо реагира по този обиден за Батков начин след последния съдийски сигнал, когато имитираше мустаци?
-Реагирах импулсивно. Отвътре ми дойде. Не бях го планирал предварително. Съжалявам за тази моя проява. Извинявам се на Батков.

-Колко обаждания имаше след мача от сърдите левскари?
-Доста хора ми се обадиха. Имаше и такива, които ме обиждаха, вярно е. Но доста повече бяха тези, които ме поздравяваха и ми казваха, че точно така е трябвало да играя. Ще ви кажа още нещо. По-късно случайно се засякох на една бензиностанция с Ники Митов (старши треньора на „Левски” – б.р.). Понеже не можех да спя след мача, отидох да си взема кафе в 6 часа сутринта до Околовръстното. Ники ме поздрави и каза, че не може да има претенции към мен.Какво трябваше да сторя? Да хвана топката и да я ритна в собствената си врата ли? Нямах право да играя симулитивно и да помагам на „Левски”. Все пак съм професионалист.

-Имаше ли обещани премии за вас от „Лудогорец”?
-Да ти кажа честно, премията, която ни беше обявена предния ден от президента Венци Стефанов, беше една. Сега,

откъде са парите,
аз не мога да кажа

Нямам идея. Факт е, че играхме за определени пари, които ни бяха изплатени непосредствено след края на мача.

-Твоят племенник Цветелин Чунчуков беше на прага на националния отбор. „Левски” го изпусна…
-Момчето наистина ми е племенник. Син е на сестра ми. Съжалявам, че Цветелин не е в „Левски”. Той е юноша на „сините”.Доста време чакаше да му предложат договор. Това така и не се случи. Заради това потърси късмета си в „Ботев” (Пд).  Не виждаше перспектива на „Герена”. Там никой не се сети за него.

– Защо обаче върви сега надолу в „Лудогорец”?
-Нещо стана в Разград. И аз не зная какво точно. Всеки футболист е минал през такива спадове и сривове. Надявам се и Цветелин да се вдигне. Качествата той си ги има. Аз вярвам в него.
МИЛЕН ДИМИТРОВ