Левски яде голям бой от АС 23 с 4:11

Преди това сините губят минимално от Славия, а после и от една гарнитура на националния отбор, но тези загуби не ги притесняват особено.  Те дори се надяват, че бързо ще си възвърнат самочувствието, защото само след няколко дни (на днешната дата – 22 януари) предстои. сините и АС 23 да премерят сили на игрище „Левски”

Двата отбора използват най-добрите играчи с които разполагат тогава и излизат на разкаляния терен в следните състави:

Левски: Симеонов, Тановски, Цветков, Иванов, Русев, Габровски, Стамболиев, Костов, Николов, Дойчинов, Андреев.

АС 23: Дермонски, Балъкчиев, Спасов, Петров, Витошки, Бушев, Тодоров, Ангелов, Пачеджиев, Аструг, Йорданов.

Всъщност мачът започва добре за левскарите, които откриват резултата чрез Костов, но до края на полувремето офицерският клуб обръща резултата и повежда с 2:1.

През второто полувреме асистите се развихрят и правят вратата на Левски на решето, като мачът завършва с рядко срещания резултат 11:4. Пет от единадесетте гола за АС 23 са отбелязани от Любомир Ангелов – Старото, а по два добавят Тодоров, Йорданов и Пачеджиев.

Така Старото, който по онова време е най-добрият реализатор в националния тим, още веднъж доказва високата си класа.

В. „Спорт“ прави обширен репортаж за този мач. В него изданието определя АС 23 и Славия като най-добрите български отбори в момента. Вестникът оценява играта на асистите срещу Левски така: „Чернобелите достигнаха до двуцифрения резултат благодарение на тактика, която е най-препоръчителна за подобни случаи: изморяване на противника с комбинативна игра и бързо щурмуване. Така именно бяха отбелязани голяма част от головете.“ Днес комбинативният стил се практикува от повечето големи отбори в Европа, а през 50-те години той носи поредица от титли на армейците от ЦСКА. През 1939 г. обаче на комбинативния тим на АС 23 не е позволено да стане шампион. През пролетта борбата за първото място е много оспорвана, но в самия край става ясно, че АС 23 ще спечели титлата, ако се уважи контестацията на асистите за загубения мач от Тича във Варна.

Разглеждането на контестацията е отлагано дълго, както впрочем се отлагат и много мачове. На пръв поглед казусът изглежда ясен, защото в състава на варненци играят не един, а няколко наказани футболисти. Футболните власти обаче постановяват, че съобщението за наказанието било пристигнало във Варна 20 часа преди мача, но санкцията влизала в сила 24 часа по-късно. Тоест, малко след завършване на футболния двубой, и се оказва, че наказаните са имали право да играят.

Така АС 23 е лишен от титлата по административен път, защото в крайното класиране офицерският клуб остава четвърти, но е само на две точки от шампиона Славия и при служебна победа срещу Тича, благодарение на по-добрата си голова разлика АС 23 щеше да е шампион. Оказва се, че победителят в първенството е определен от смехотворните решения на футболните власти.

Борбата на застрашените от изпадане в първенството на Националната футболна дивизия на България през сезон 1938/39 г. също е изключително интересна. Води се голяма битка не само за първите, а и за последните места. След серията от лоши резултати, които сините записват след загубата с 4:11 в приятелския мач с АС 23, се стига до парадокса през месец май, малко преди края на първенството, да се постави въпроса

може ли есенният
лидер Левски
да изпадне?

И така, след като посрещат новата година като кандидат-шампиони, през май левскарите се превръщат в застрашен от изпадане тим.

Ето какво пише по този повод в. „Спорт“ от 22 май: „Самият край е сигурно запазен за Черноморец. Но кой ще е предпоследният клуб… Жертвите вероятно ще бъдат някои измежду варненци или дори… есенният лидер Левски. Жестока е съдбата…“

В онова първенство обаче, прогнозите са много трудно нещо, защото с изключение на АС 23, другите отбори твърде често отлагат мачовете си и после резултатите от тях преобръщат класирането. Така двата варненски отбора Тича и Владислав завършват втори и трети на една точка зад шампиона Славия и на една пред АС 23. Предпоследен остава Шипка, но шипченци не изпадат, защото стават носители на Държавната купа. В борбата за измъкване от опасната зона левскарите се мобилизират за шампионатния мач с АС 23, окуражени от факта, че преди това звездите на офицерския клуб Ангелов и Пачеджиев дълго време лекуват контузии. Левски дори успява да картотекира унгареца Веремеш в състава си. Но и с помощта на унгарската звезда сините пак губят – този път с 0:1, въпреки че почти цяло полувреме играят с човек повече. Така Левски все още остава в опасната зона, а малко по-късно трябва да преглътне ново унижение.

На 16 юни 1939 г. Левски е победен от АС 23 с 9:3. Това става в благотворителен мач в подкрепа на болния футболист Иван Григоров – Ванчето. Сега обаче на левскарите не им е до сантименти. Не само защото този път резултатът е по-малък отколкото при януарския разгром. Само след седмица на левскарите им предстои шампионатен мач с техните съименници от Левски Русе и ако го спечелят, „сините” от София най-после ще се измъкнат от опасната зона. Затова в този момент по-важен от загубата с 3:9 е фактът, че председателят на съдийската колегия Тодор Атанасов си подава оставката. И така след много перипетии, двубоят с русенци наистина се оказва успешен за Левски (София), който печели победа с 4:3. Мачът не е успешен обаче за рефера М. Гълъбов, защото той се замесва в много скандални решения, включително и с решаващата дузпа за софиянци.