Левски яде голям бой от АС 23 с 4:11
След края на есенния полусезон 1938/39 г. Левски е лидер в създадената през 1937 г. Национална футболна дивизия. Неговите привърженици мечтаят, че в годината, когато ще честват четвъртвековния си юбилей, ще спечелят трета шампионска титла в своята история. Неочаквано обаче още през януари 1939 г. всичко се обръща с главата надолу. Това става след една тежка загуба на Левски в приятелски мач с офицерския АС 23.блиц
През второто полувреме асистите се развихрят и правят вратата на Левски на решето, като мачът завършва с рядко срещания резултат 11:4. Пет от единадесетте гола за АС 23 са отбелязани от Любомир Ангелов – Старото, а по два добавят Тодоров, Йорданов и Пачеджиев.
Така Старото, който по онова време е най-добрият реализатор в националния тим, още веднъж доказва високата си класа.
В. „Спорт“ прави обширен репортаж за този мач. В него изданието определя АС 23 и Славия като най-добрите български отбори в момента. Вестникът оценява играта на асистите срещу Левски така: „Чернобелите достигнаха до двуцифрения резултат благодарение на тактика, която е най-препоръчителна за подобни случаи: изморяване на противника с комбинативна игра и бързо щурмуване. Така именно бяха отбелязани голяма част от головете.“ Днес комбинативният стил се практикува от повечето големи отбори в Европа, а през 50-те години той носи поредица от титли на армейците от ЦСКА. През 1939 г. обаче на комбинативния тим на АС 23 не е позволено да стане шампион. През пролетта борбата за първото място е много оспорвана, но в самия край става ясно, че АС 23 ще спечели титлата, ако се уважи контестацията на асистите за загубения мач от Тича във Варна.
лидер Левски
да изпадне?
Ето какво пише по този повод в. „Спорт“ от 22 май: „Самият край е сигурно запазен за Черноморец. Но кой ще е предпоследният клуб… Жертвите вероятно ще бъдат някои измежду варненци или дори… есенният лидер Левски. Жестока е съдбата…“
В онова първенство обаче, прогнозите са много трудно нещо, защото с изключение на АС 23, другите отбори твърде често отлагат мачовете си и после резултатите от тях преобръщат класирането. Така двата варненски отбора Тича и Владислав завършват втори и трети на една точка зад шампиона Славия и на една пред АС 23. Предпоследен остава Шипка, но шипченци не изпадат, защото стават носители на Държавната купа. В борбата за измъкване от опасната зона левскарите се мобилизират за шампионатния мач с АС 23, окуражени от факта, че преди това звездите на офицерския клуб Ангелов и Пачеджиев дълго време лекуват контузии. Левски дори успява да картотекира унгареца Веремеш в състава си. Но и с помощта на унгарската звезда сините пак губят – този път с 0:1, въпреки че почти цяло полувреме играят с човек повече. Така Левски все още остава в опасната зона, а малко по-късно трябва да преглътне ново унижение.
На 16 юни 1939 г. Левски е победен от АС 23 с 9:3. Това става в благотворителен мач в подкрепа на болния футболист Иван Григоров – Ванчето. Сега обаче на левскарите не им е до сантименти. Не само защото този път резултатът е по-малък отколкото при януарския разгром. Само след седмица на левскарите им предстои шампионатен мач с техните съименници от Левски Русе и ако го спечелят, „сините” от София най-после ще се измъкнат от опасната зона. Затова в този момент по-важен от загубата с 3:9 е фактът, че председателят на съдийската колегия Тодор Атанасов си подава оставката. И така след много перипетии, двубоят с русенци наистина се оказва успешен за Левски (София), който печели победа с 4:3. Мачът не е успешен обаче за рефера М. Гълъбов, защото той се замесва в много скандални решения, включително и с решаващата дузпа за софиянци.
Така завършва българският шампионат през 1939 г. Тогава АС 23 е неуспял претендент за титлата, а малко след края на първенството Шипка печели Държавната купа. Дали обединението на АС 23 и Шипка през есента на 1944 г., когато те създават предшественика на ЦСКА Чавдар, е продължение на историята от 1939 г., всеки може да прецени сам.
Валентин ВАСИЛЕВ