Херо: Трагедия! Първенството у нас стана пошло, а никой нищо не прави

– Г-н Димитров, какво в чисто професионален план ви предстои през новата година и свързано ли е изцяло с Иртиш?
– Да, свързани са, аз имам 2-годишен договор с Иртиш, който мисля да изпълня. Въпреки финансовите проблеми, които имаме там, всичко е наред и съм доволен. Искам да бъда коректен с тези хора, защото и те са коректни с мен, засега работим добре и не мисля да си тръгвам от Казахстан независимо от проблемите, които имаме.

– Каква е разликата в отношението към футбола в Иртиш и всички останали отбори, които дотук сте ръководили?
– Как да ви кажа, аз имах щастието и късмета да почна много добре. Стартът на отбора при пристигането ми беше отличен, а това спечели феновете на моя страна. Всички се държат много добре с мен, приет бях положително, а това няма как да не ме ласкае. Въпреки проблемите, които имаме от финансов характер, аз искам да бъда коректен с ръководството и феновете. Защото те ме спечелиха най-вече с отношението.

– Поехте Иртиш в наистина критична ситуация, а стигнахте до участие в шампионския плейоф. Какво може да се очаква през новия сезон?
– Пак ви казвам, всичко е свързано горе-долу с бюджета, това са нещата, които ще определят и целите. Ако имаме осигурен бюджет, разбира се, че и качеството на селекцията ще бъде много по-добро и възможността да направиш по-силен отбор. Пак казвам, трудно е да се каже какви ще бъдат целите. Моите винаги са били максимални, винаги съм се стремял да се боря за призовите места, смятам, че и тази година няма да бъде изключение въпреки проблемите, които съпътстват нашия отбор.

– Ще успее ли клубът да задържи основните си играчи, с които да може да гони каквото и да е?
– За голямо съжаление не успяхме с повечето от тях, защото намериха по-платежоспособни отбори, които ги закупиха от нас и им дадоха много по-високи заплати. Не се учудвам, че ги приеха, защото са много по-добри от това, което ние можем да дадем в момента. Но това е част от работата. За голямо съжаление, пак казвам, да се върна на вашия въпрос, не успях да задържа най-добрите си футболисти. Радвам се, че успях да оставя Томаш Иршак и Карлос Фонсека, който се завърна при нас, което все пак е доста за отбора.

– Споменахте Фонсека, разбра ли се той с ръководството?
– Да, разбраха се, Фонсека изяви желание да остане при нас и това ме радва.

– Поглеждате ли към българския пазар за други футболисти?
– Поглеждам, за голямо съжаление тези футболисти, които аз искам да имам, няма как да ги взема, защото те имат договори. А при нас нещата са такива, че ние не може да купуваме, горе-долу търсим футболисти само със свободни трансфери.

– Какво означава криза за Иртиш, с какъв бюджет е разполагал клубът преди и сега?
– Само ще ви кажа, че това се отразява на повечето отбори, но най-ярко изразено беше в три, един от които бяхме ние. Ще ви дам пример. Когато аз отидох, тенгето (б.р., местната валута) беше в съотношение към долара 170, а сега в момента е около 400. Това неминуемо се отрази в бюджета на всички отбори, отрази се на заплати, почти два или три пъти скочи бюджетът по този начин и затова се получиха тези катаклизми във финансов аспект, защото реално трябваше да се вдигнат два или три пъти бюджетите, а ние нямахме такива възможности.

– Какво ще бъде нивото на първенството сега, след като отборите търпят такива финансови загуби?
– При всички положения, дано да се лъжа, разбира се, но си мисля, че ще бъде на малко по-слабо ниво, защото тази криза се отразява даже и на такива отбори като Астана, които са с много високи финансови възможности. Даже и при тях сигурно ще се отрази. А какво се отнася за по-малките отбори. Това говори, че ще се търсят футболисти с по-малки заплати, за легионерите говоря, чужденци, защото те пък са хората, които дават разликата в клубовете.

– Колко е голяма разликата между големите клубове в Казахстан и малките?
– Във финансов аспект разликата е огромна. Както ви казах, много неща ще се променят. Но чисто игрово не вярвам да има голяма промяна. Специфичното в Казахстан е, че в тази първа шестица, която се явява шампионски плейоф, всеки може да бие лидерите. Иначе като потенциал, като възможности Астана и Кайрат се открояват просто защото те имат възможността да селектират, да взимат най-доброто. Чужденците в тези два отбора са с много високи заплати, това дава разлика в класите.

– Успехът на Станимир Стоилов и Астана отвори ли по-голяма дупка между този отбор и останалите?
– Мен лично ме радва успехът на Астана, защото е свързан с български треньор, още повече мой личен приятел. Но пак казвам, тези неща трябва всяка година да се доказват, това, че си направил нещо, извоювал е страхотен успех. Мъри влезе в историята на казахстанския клубен футбол, защото за първи път отбор влезе в групите на Шампионската лига, но никой не живее на стари лаври – знаете, че трябва да се доказваш отново и отново. Хората искат това нещо и го желаят. А пък дали Астана е доста по-различен от другите, по-различен е. Причината е в по-големите им възможности. Сега те са още по-сериозни заради печалбата от Шампионската лига. Така могат да привличат много по-класни футболисти не само заради финансовите възможности, а заради шанса, който им предоставят да играят в Европа.

– Вдигна ли се интересът към българските треньори в последните години?
– Аз специално за себе си не искам да коментирам и да говоря, защото е много нескромно да давам за себе си оценки. Но мога да кажа заради Мъри, че е изключително положително отношението към българския футбол и към българските треньори в частност. В момента заради неговите успехи всички говорят за нас, което е много хубаво, това е един вид реклама. Постиженията му се оценяват, това се видя и от желанието на Астана да го задържи за по-дълго. Надявам се да успеем да затвърдим тези успехи и тези впечатления, които сме създали.

– Освен за български специалисти, наставници като вас двамата може ли казахстанският футбол да се окаже приятен пристан за футболисти от нашето първенство?
– Може, разбира се. На фона на заплатите, които се дават в България и Казахстан, има очевадна разлика, мисля, че всеки един български футболист би желал да играе там. Хайде не всеки, но почти всеки. Разбира се, трябва да покажеш, че имаш качества, все пак това е чужда страна, където не те чакат толкова дълго време. Лошото е, че в момента не всички отбори могат да купуват. Аз примерно искам да взема един или двама, но те са обвързани с договори, а с това задачата ни става изключително трудна и тежка. Ние търсим само футболисти с изтекли договори и свободни агенти.

– Можем ли да направим някаква съпоставка за нивото на първенството на Казахстан и България?
– Е, да не бъда така максимално откровен, защото 6 месеца не са чак толкова много да бъда категоричен за нивото и качеството на казахстанския клубен футбол. Но факт е, че отбор като Астана се класира в Шампионската лига и не се спря дотук. Отборът взе 4 точки, показа изключително добри резултати, знаете, че те нямаха загуба на собствен терен, завършиха наравно и с Галатасарай в Истанбул. Представиха се много силно и в Лига Европа преди това, което говори за едно постоянство, не за моментен пик, надявам се. Освен това се вижда израстване не само в Астана, но и в другите тимове. Мисля, че всички гледат от този отбор, опитват се да правят нещата като него и да се развиват. А нашето първенство става все по-слабо. Казвам го със съжаление, не с някаква ирония или насмешка. С излизането на Локомотив (София) и ЦСКА, а сега и с проблемите около Литекс се понижи нивото, и то осезаемо. Как да ви кажа, и шампион да станеш, то някак си се обезличава, защото реално няма конкуренция.

– Толкова ли е слабо първенството?
– Това първенство е изключително пошло с излизането на тези три отбора.

– Оставането на “А” група с 9 отбора до края на сезона до какво може да доведе?
– Аз не смятам, че ще доведе до нещо добро. Ние от година на година затриваме по един, два или три отбора. Първо оставихме Бургас без отбор в “А” група, Благоевград колко години беше по долните групи. В Плевен нямаха футбол, Русе, Велико Търново и да не продължавам. Проблемите са много сериозни, а не се прави нищо за децата, да се започне от долните етажи. Върхът на айсберга е “А” група, а там, вместо първенството да е по-оспорвано, се намаляват отборите.

– Вие отдавна сте радетел за промяна в българския футбол. Прави ли са от Левски да искат оставката на Боби Михайлов и изпълкома?
– В Левски си знаят техните мотиви, не искам да коментирам, не съм аз човекът, който да дава оценки, аз говоря за резултатите, които са в момента. Отдавна съм казал, че нещата не са на добро, аз нямам нищо против конкретни лица и президента на футболния съюз, далеч съм от тази мисъл. Говоря за резултатите, за качеството, за корупцията, която все върлува у нас. В съдийството има изключителен слугинаж, за тези неща съм говорил и съм се борил, вярвах, че промяна може да се направи, но засега резултатите са нулеви. Ако няма воля и желание от всички президенти, клубове и членове на изпълкома, няма как да се спре това изродяване на българския футбол.

– Предполагам сте се запознали през последните дни с евентуалната идея за създаване на Висша лига в България.
– Да, четох, но не знам колко е възможно и колко е реално това нещо. Според мен с 9 отбора футболът в България върви към аматьорско ниво.

– В този ред на мисли можем ли да говорим за конкуренция между първите два отбора за класирането за титлата Лудогорец и Левски?
– Да, има конкуренция, а останалите отбори къде са? За какво говорим? Къде са футболните центрове, които се развиваха преди? Те бяха основата за национални гарнитури и т.н. Убивайки отбора на Литекс, ние казваме да спазваме правилници. Но през тези години колко компромиси се направиха за кой ли не и за какво ли не, а сега тръгнахме да показваме, че спазваме правилата. Добре, правилата трябва да се спазват, но когато 25 години си правил компромиси и в един момент да спазваш принципите, и то да е против качеството на футбола в България с изваждането на тези отбори, някак си не е добро.

– И накрая забравихте ли онзи момент с обидата и отношенията с Левски и Георги Иванов?
– Моят характер е такъв много бързо паля и още по-бързо изгасвам. Аз съм такъв човек, прощавам, няма никакъв проблем, няма лоши помисли. Естествено, заболя ме от неверните неща, неистините, които се казаха. Даже в един момент изпаднах в противоречие – казват едно, после го опровергават. Не съм таял лоши мисли, не съм злопаметен човек и бързо прощавам, няма никакъв проблем.

Асен Томов, “7 дни спорт”