Мария Матева пред Sportal.bg: Стана ми много гадно от начина, по който се отнесоха с мен
Матева обясни кога и как се е развила цялата ситуация: “Случи се на 1 февруари след един тренировъчен лагер във Варна. Върнахме се в София и на първата тренировка след това Ефросина Ангелова ме извика и ми каза, че са говорили с Илиана Раева и тя е решила, че трябва да ме освободи от националния отбор. Това, което ми казаха е, че е време да се погрижа за здравето си. Не е правилно, не е човешко да се натоварвам, имайки предвид моята диагноза – сколиоза”.
Решението е било взето от треньорката Ефросина Ангелова и председателят на федерацията Илиана Раева се е съгласила с нейното мнение. “Обадих се на Илиана Раева. Исках да разбера защо са стигнали до това решение. Тя ми каза, че е напълно съгласна с преценката на старши треньорката. Става въпрос за моето здравословно състояние, което те представят, че ми пречи за тренировките и за подготовката. Решили са, че не мога да се състезавам повече, не мога да тренирам повече пълноценно и че няма да мога да издържам на тези натоварвания, които те са предвидили за следващия период”, разказа гимнастичката.
Тя обясни как се чувства от взетото решение. “Не ми беше приятно, защото ми го казаха като свършен факт, взето решение. Просто ми го съобщиха. Не бях предупреждавана. Нямаше някакви разговори преди това. Беше ми много гадно, сподели тя. – Първият човек, на който се обадих, беше треньорката ми. След това се обадих на баща ми, на баба ми, майка ми. Те в началото не го повярваха, не мислеха, че това е крайно решение”.
След като бе обявено за изключването на Матева, бе публикувано официалното писмо на Ефросина Ангелова с причините за решението. “Аз разбрах за това писмо от мои приятели. Казаха ми да го видя в Спортал. От там разбрах за него. Аз не съм получавала писмо.”
Мария обясни в детайли как се отразява гръбрачното изкривяване, което има, на тренировките и подготовката й: “Имам сколиоза от малка. Чувствам болки, от време на време се изисква малко по-различен метод за мен, но това е всяка една година, когато започвам да навлизам в състезателен период. Започвам малко по-трудно отколкото другите, но с времето навлизам и започвам да тренирам наравно с останалите.
Последния тренировъчен период имах едно-две оплаквания. Това е абсолютно всяка година. Всички треньори знаят, че аз така започвам тренировъчния процес. При мен така се получава, малко по-различно. Но не съм казала, че не мога повече, че едвам си стоя на краката.”
“Има други гимнастички, които се състезават с подобна диагноза. Почти всяка една състезателка има гръбначно изкривяване. Това са гимнастички от световния елит, които продължават да се състезават за държавите си”, допълни тя.
Матева обясни, че от федерацията са обещали да й помогнат за здравословното й състояние: “Федерацията ми беше обещала, че в момента, в който спра да се занимавам със спорта, ще поемат отговорност да ми помогнат с каквото могат за гърба и смятам, че ще го изпълвят това обещание. Бяха споменали за един доктор във Франция, който е много добър в тази област”.
Гимнастичката разказа, че не е имала някакви проблеми с Ефросина Ангелова: “Не бих казала проблеми. Както във всяка нормална тренировъчна атмосфера, имало е забележки. Не е имало някакви скандали между нас, нещо, което да предизвика това решение.”
“Явно така е трябвало да се случи. Всяко зло за добро. Имах цели за тази година, първата беше европейското първенство. То беше главната ми цел за тази година, но няма да се осъществи. Може би така е трябвало да стане, каза още Мария. – Аз винаги ще бъда в гимнастиката. Било то като състезател, треньор или съдия. Винаги ще остана в художествената гимнастика. Просто тя ми е в кръвта, израснала съм с нея и не мога просто да я захвърля с лека ръка. Няма да се откажа, винаги гимнастиката ще живее в мен”.
Тя разказа и близките си планове за бъдещето: “Студентка съм, уча, имам изпити. Помагам на моята треньорка Петя Монева. Тя постоянно ми се обажда, притеснява се за мен и много ми помага. Тя разбра от мен за изключването ми. За нея беше много гадно да разбере по тази начин. Родителите ми също много ме подкрепят, всеки ден се чуваме.”