Клюмна най-красивото лале

Ще да е било 1990 година. В близост до посолствата в Младост 1 имаше малка, невзрачна постройка, в която една леличка продаваше трикотаж. Там аз и моят най-добър приятел от детството Петко се сдобихме с първите си футболни фланелки. Разбира се, фланелките не бяха нито на някой отбор, нито нищо – небесносини тениски с дълги ръкави и черен номер на гърба. Така се падна, че моята бе с №14. Нашите ми обясниха, че с такъв номер е играл Йохан Кройф. Тогава за първи път чух името му. SPORTAL.BG

А името му е на челно място във футболна история. Всъщност не знам дали друг човек е бил от по-голямо значение за футболната игра в последните да речем 50 години. Кройф е в основата на епохи във футбола и като футболист, и като треньор. Кой не е чувал за “Тоталния футбол” и Аякс? През 1966 г. холандците разбиват с 5:1 Ливърпул в турнира за КЕШ. След мача питат Бил Шенкли какво му е направило най-силно впечатление. Легендарният мениджър отговаря: “Кройф! Днес станахме свидетели на раждането на един гений”.

Иначе Хендрик Йоханес Кройф израства на пет минути от стадиона на Аякс, където майка му работила като чистачка. Може би не знаете, но до 15-годишна възраст Футболист №1 на Европа за ХХ век тренира усърдно бейзбол. Казват, че бил много талантлив питчър. В края на 60-те години Кройф вече е основна част от елегантната банда на Ринус Микелс, на която е писано до покори света и милиони сърца завинаги. Разрових прашния архив и намерих интервю на Йохан Велики от началото на 70-те години. В него той говори за българския футбол. Питат го какви са впечатленията му от футбола ни и той казва: “Гледах Левски-Спартак срещу Динамо (Берлин), а имах непосредствен допир с ЦСКА. Мисля, че българският футбол е добър, но му липсва достатъчно въображение и импровизация. Повече гледате да рушите, отколкото да градите”.

Да, атаката и въображението бяха кредото на Кройф. Както и движението по терена. Неведнъж “Летящия холандец” е казвал, че вижда общо между футбола и хандбала. Неведнъж е казвал, че вратарят е първият нападател на отбора. Тимовете на Кройф винаги са играли за голове и победа. “Господството на стратегия тип “да вкараме един гол и да вземем трите точки” е катастрофално за нашата игра”, твърди холандецът. В съзнанието ми се е запечатил фрагмент от очерка във “Футбол” след финала Милан – Барселона (4:0) през 1994 г. На едно място пратеникът на вестника описваше как на пресконференцията след своето футболно Ватерлоо Кройф изглеждал много зле, думите трудно излизали от устата му, а накрая се навел над микрофоните и рекъл: “Господа журналисти, моля ви да не правите генерални изводи за стойността на моя отбор само от този мач”.

Факт е, че всички успехи, десетките купи във витрината на Барселона, дошли през последните 25 години, са дело на проекта на Йохан Кройф, започнал в края на 80-те години. Към тях може да причислим и световната и европейските титли на Испания (2008, 2010, 2012), спечелени преди всичко с основния принос на футболистите на Барса и стила с многобройни подавания и огромно владеене на топката от Каталуния. Ако не ви е известно, специалистите в Холандия смятат Кройф за архитект и на триумфа на Аякс през 1995 г., защото до голяма степен Луис ван Гаал копира схемата, наложена от “Летящия холандец” в отбора от Амстердам между 1985 и 1988 г.

Парадоксално е, но освен с романтиката от футболния терен Кройф може да бъде свързван и с друго, което обаче е с противоположен знак. Кройф е може би първата футболна мегазвезда, която показва на света как могат и как се изкарват огромни пари от най-популярния спорт. През 70-те Йохан Велики има специален ценоразпис – 4000 гулдена за среща с автограф или интервю. Отделно взима сериозна сума срещу това да има седмична колонка в “Де Телеграаф”, както и от куп рекламни договори. А вероятно всички знаем как по финансови причини на Мондиал’74 играе с различна екипировка от тази на холандския отбор. В онези дни бизнес делата на нападателя се движат от неговия тъст Кор Костер – бижутер, един от най-големите богаташи в Амстердам. Така чудновато един от най-големите майстори на терена в цялата история показва на света докъде постепенно ще стигне играта – от времената на “Тотален футбол” до тези на “Тотална комерсиализация”.

Фактът, че един от най-великите играчи има зад гърба си само едно световно първенство и не е печелил световната титла е някак неестествен. “Защо загубихме от ФРГ през 1974? Просто е – те вкараха един гол повече от нас”, казва легендарният №14 на “лалетата”. Обикновено историята наистина помни победителите, но в случая с Холандия от 70-те е по-различно. А знаете ли каква нощ изкарва Кройф преди финала в Мюнхен? В деня преди двубоя “Билд” излиза с материал, в който се твърди, че холандците са го ударили на живот с пиене и жени. За съпругата на Йохан Дани Костер (Мис Холандия’67, с която се запознава в един локал в Амстердам) това се оказва достатъчно да потърси обяснение от мъжа си. Така в нощта преди финала холандският капитан изкарва няколко часа на телефона.

Когато говорим за Кройф и огромния му принос към футбола, трябва да споменем и Христо Стоичков, най-великият български футболист, в когото холандецът повярва и когото изкачи на върха. Именно от “Дрийм тима” на Кройф и Ицо започна големият възход на Барса. Всъщност точно заради романтиката около “Камп Ноу”, каталунската школа, ореолите на фигури като Йохан Велики, Марадона и т.н., отборът на Барса изглежда по-симпатичен от Реал Мадрид в очите на болшинството от тези, които не симпатизират пряко на нито един от двата тима.

На него нещата му бяха ясни. Той не се страхуваше да загуби. Той печелеше, дори когато губеше. Той твореше красота. Той промени футбола. Той – Йохан Кройф.