Краси Балъков на 50!
Бала започва своята кариера в родния Етър, за който записва 142 шампионатни мача и 35 гола, преди да последва трансфер в един от най-уважаваните клубове в Европа – португалския Спортинг (Лисабон). На “Жозе Алваладе” Балъков бързо се превръща в любимец, записва 138 мача и 43 в местната Примейра лига и днес, повече от 20 години по-късно, продължава да бъде все така уважаван.
Въпреки че в разцвета на силите си и играе с таланти като сънародника си Ивайло Йорданов и бъдещите португалски титани Луиш Фиго и Пауло Соуса, плеймейкърът успява да спечели само един трофей – Купата на страната през 1995 година.
Талантът и величието му обаче блестят с най-голяма сила в германската Бундеслига, където попадналият в Идеалния отбор на САЩ’94 магнетичен полузащитник прекарва цели осем години като футболист на Щутгарт. Бала записва 236 мача и 54 гола в елита, печели Купата на Германия през 1997 година и се превръща в една от най-големите легенди, играли някога в Бундеслигата.
Малко след края на кариерата си Краси, който има 92 мача и 16 гола за България, е обявен от феновете на Щутгарт за най-добрия футболист, носил някога екипа на техния любим отбор. И до ден-днешен привържениците на тима изпадат във възторг, когато си спомнят за магическото трио “Балъков-Бобич-Елбер”, което се превърна в истинско страшилище по терените в Бундеслигата.
По-паметливите и възрастни вероятно си спомнят невероятния и изпълнен с много емоция бенефис, който швабите организираха за Бала на 29 май 2003 г. на “Готлиб Даймлер Щадион”. Двубоят беше излъчен и по телевизията в България и никой не остана равнодушен от засвидетелстваното към един българин уважение от страна на германците. Оценка за качествата му е интересът през годините на колоси като Реал Мадрид, Барселона, Байерн и Интер.
След края на футболната, Балъков стартира и треньорска кариера, като натрупа впечатляваща визитка начело на родните Черноморец (Бургас) и Литекс, хърватския Хайдук (Сплит), германския Кайзерслаутерн, швейцарските Грасхопър и Сенкт Гален. Той неизменно е сред спряганите имена за национален селекционер. Със сигурност човек с неговата амбиция не се задоволява никога с резултатите и все още не е казал последната си дума и на това поприще.