НАП с 4 въпроса към Ганчев и Божков за бъдещето на ЦСКА

Развитието на ситуацията в гранда ЦСКА навлиза в решителната си фаза. Оздравителни планове за клуба във финансовото министерство бяха внесени и от юристите на Васил Божков чрез синдик Дора Милева, и от юристите на Гриша Ганчев, пише “24 часа”.

Финансовият министър Владислав Горанов е препратил и двата документа към Националната агенция за приходите като институция по компетентност. Причините за това са, че министър Горанов настоява да бъдат 100% защитени интересите на фиска. sportal.bg

Изискването на съда и към двата плана пък е било да представят писмено съгласие от министъра на финансите за предлаганото от тях намаляване, отсрочване и разсрочване на публичните вземания, съобразно изискването на чл. 189, ал. 1 от ДОПК.

Запознати твърдят, че шефът на НАП Бойко Атанасов е върнал плановете с въпроси, на които да бъде отговорено. Препоръчително е също отговорите да бъдат придружени със съответните финансови и юридически обосновки и с нотариално заверени копия от актове за собственост, както и евентуални бордера за банкови гаранции. Въпросите са и към двамата “претенденти” и сред тях са и следните:

1. Какви са сроковете за плащане на дълговете на ЦСКА при различни варианти за евентуално разсрочване и отсрочване?

2. Каква отговорност ще бъде поета и какви са гаранциите, че кредиторите ще си получат парите и че дружеството ще бъде оздравено?

3. Каква готовност имат за евентуални банкови гаранции и за каква част от дължимите към държавата суми?

4. Какви активи според тях могат да бъдат запорирани и впоследствие продадени на търг, в случай че титулярят по оздравителния план бъде затруднен да плаща отсрочените вземания?

Отделно трябва да бъде взето решение и от надзора на НОИ, защото в сумата на натрупаните дългове има и осигуровки.

Миналата седмица съдия Райковска върна плановете на Васил Божков и на Гриша Ганчев заради липсващ подпис на министър Горанов за отсрочване на дълговете. В определението си съдията даде 7-дневен срок за оправяне на плановете. Той изтече във вторник. Според юристи обаче все още и двете страни не са получили определението по надлежния ред. Това трябвало да се удостовери с подписа им, какъвто все още нямало.

При положение че няма одобрен оздравителен план, то пред ЦСКА остава само фалитът. Подобно решение може да се вземе още на 20 юли от общото събрание на кредиторите. Съдът отказа да промени датата му и тя остава в сила.

НАП се явява най-сериозният кредитор в ЦСКА, като има дял и в петте вида кредитори, които са предвидени в закона. Дълговете до момента са 23 598 943,20 лева, като държавата има 55,47% от тях, или 13 094 028,44 лв. Това обаче е без установителните искове, които са на стойност от още 12 милиона и трябва да бъдат обезпечени при евентуално оздравяване на дружеството. Право на такъв иск пък имат всички кредитори, които не са включени в окончателния списък от съда.

Срещу клуба има и отделно дело, което НАП води по реда на Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, заради дълговете към държавата. Заради тях, в полза на държавата е запорирана и марката ЦСКА, но до момента, въпреки проведената серия от търгове, няма интерес. Може да се направи нов опит. Така този, който вземе марката, придобива и историческата свързаност със старото дружество. Синдик Дора Милева остава да изпълнява длъжността си.

“Съдът, като взе предвид, че не се твърди конкретно нарушение от синдика (“вземането на страна” по предложения от нея самата оздравителен план очевидно не представлява конкретно нарушение), както и че не се прави конкретно искане до съда, оставя без разглеждане писменото изявление, депозирано по електронната поща от Любослав Ванков”, бе вписано в книгата по делото. Дора Милева бе единственият юрист, който реши да стане синдик на ЦСКА, след като повечето такива от София отказаха