Мъри: В Левски е загнезден и забит манталитет на средняшки отбор

Наставникът на Астана Станимир Стоилов коментира пред Гонг случващото се в Левски и тенденциите, които се забелязват през последните години при “сините”. Специалистът разкри и кога би се върнал на стадион “Георги Аспарухов“. Мъри не спести критиките си към хората, работещи в клуба. Специалистът е категоричен, че в Левски е загнезден и забит манталитет на средняшки отбор.

– Г-н Стоилов, Вашето име отново се спряга за треньор на Левски!

– Няма нищо лошо в това, но в момента имам отбор, върху който съм се концентрирал.

– Следите ли какво се случва в клуба на сърцето Ви?

– Не следя в детайли какво става, защото не е нужно. Отдавна съм си казал мнението и то с нищо не се е променило. Но не ми пречи да го повторя. В Левски се работи на следния принцип: „Днес да сме добре, а утре каквото стане!”. Да разказваме на хората „лъжливи” приказки, да им даваме надежди, че уж има клуб и уж има стратегия, а дефакто няма нищо, само празни приказки. Търсят се някакви резултати, а никой не знае какво ще стане утре. Даже и да има някакъв план, той се следва 3 дни, и след това стратегията се променя. Всеки, който идваше да работи в клуба търсеше някакви резултати, за да се прави на велик. Искаме да се закрепим в клуба, а след това ще мислим за развитието му и стила и начина на игра на първия отбор. За някой е много важно да взима 1 месец заплaта в Левски. За мен Левски се държи и е жив, само заради обичта и подкрепата на феновете. Естествено и заради хората, които осигуриха финансирането в тежък момент. Знаете ли, разбирам колко е трудно на феновете през всички тези години да получаваш всеки път остри кинжали в сърцето и то да кърви, и въпреки всичко да пееш: „Левски обичаме те!”. Да създаваш и да цари положителна атмосфера около отбора. Аз лично подкрепям това, защото само с позитивизъм, правилно мислене и стратегия Левски може да излезе от този омагьосан кръг. Футболистите и треньори също трябва да се събудят, за да изведат Левски от тази ситуация. Не само да слушаме клишета от рода: „Ние разочаровахме феновете” , „Продължаваме напред” и „Ние сме професионалисти”. Всъщност те не само разочароват феновете, те постепенно ги отблъскват и ужасяват. И най-лошото – постепенно дърпат Левски към посредствеността. Вече в Левски е загнезден и забит манталитет на средняшки отбор. Затова не трябва само да целуват шалчета, а наистина да играят на нивото, на което трябва да бъде Левски. Нагледахме се на „футболни артисти” в този живот.

– Говори се, че сегашният наставник на тима Люпко Петрович ще бъде заменен?

– Всички сега се крият зад треньора, а никой не казва истината, че той беше сложен с тази цел. Искат да се избършат с него, а най-малко Люпко заслужава това. За пръв път в кариерта си чувам друг да отговаря за селекцията, а не треньорите. Водят се играчи без да ги питат. Все едно аз да поискам някакво стадо и те да го напълнят с мърша. Обучават се и тренират върху Левски. В последните години сменихме 200 футболисти и не можахме да разберем дали са добри или са лоши. Бяха платени огромни пари за комисионни, за договори и разтрогване на договори. Със самолетните билети, които бяха купени можеше да направиш няколко пъти околсветско пътешествие. Клубът не смогваше да плаща командировъчни в България и чужбина за многото шефове, скаути, треньори, разузнавачи и преследвачи. А резултатът: нищо във витрината на клуба и нищо в съблекалнята. Явно са ходили слепи. Тази клоуниада и лъжлива приказка е време да спре. Надявам се новите собственици, в това число и феновете, които са всъщност са Левски, да седнат, да помислят и да начертаят стратегия и план за развитие на клуба. Да гласуват доверие на един или най-много двама души, които да следват тази програма и да я реализират на практика. Естествено трябва да се намерят правилните хора и те да застанат зад тях. Във футбола резултатите ги има и ги няма. Затова трябва да се работи за бъдещето – да стане Левски добър средноевропейски отбор, какъвто ние го бяхме направили. Сезонът тепърва започва и нищо не е загубено. Левски може да стане шампион , може да вземе и Купата. Просто трябва да се работи правилно и да се надгражда.

– Все пак вие ще се върнете ли?

– Когато преценя, че клубът върви в правилна посока, с правилна стратегия и правилно управление. Не бих се върнал в Левски просто ей така, само да поработя. И да бъда поредния провален, поредният който се оправдава – ама то има, то няма, те не ми дадоха и т.н. Трябва да се знае – провалът на всеки от нас не е личен, по-голямата трагедия е, че проваляме Левски. Моето мото от първия ден, в който дойдох в Левски е, че аз работя за Левски, да стане европейски клуб. Никога не съм мислил и не съм се притеснявал, че ще се проваля аз. Водил съм кървави футболни войни с хора вътре и извън в клуба само за благото на Левски. Налагало ми се е да освобождавам и да наказвам футболисти, с които съм бил много близък. Не ми е било приятно и сърцето ми е кървяло, но най-важен бе Левски, а не аз или даден футболист. Когато строихме онзи Левски, го правихме така както ще се хареса на феновете. Левски, какъвто е харесван в исторически план – с атрактивен, атакуващ футбол. С левскариски дух в треньорите и футболистите. Имахме само четирима чужденци, които направихме истински левскари. Не такива, които позират целувайки шалчета и фланелки. За съжаление, освен феновете, а също така и Георги Марков, не чувам никой да говори с ентусиазъм и въодушевление за този период. Даже футболисти – участници в него се страхуват и говорят за „Синята приказка” с половин уста, за да не каже някой от ръководството че са хора на Н. и М. А всъщност, футболистите писаха „Приказката” за левскарите. А Н. и М. просто бяха участници в нея и само контролираха и насочваха процеса. Клуб, който не уважава историята си, легендите си и успехите си, той няма бъдеще.

– Някой може да се обиди от думите Ви.

– Ние левскарите не сме ли обидени? Близо 7-8 години нищо не се е направило. Вече колко години ни обиждат нас, левскарите? Хайде да не си играем на „ощипани моми”. Ако някой се чувства обиден, му се извинявам предварително. Да започнат работят Левски да върви. Истината като се каже право в очите, може само да помогне, ако се вслушаш в нея. Ако някой се обижда, то си е за негова сметка.

– Според Вас кога Левски може да се изправи и как може да стане това?

– За мен най-бързият път е с намиране на качествени футболисти. Далеч съм от мисълта, че струват кой знае колко. С добро търсене и добро око винаги може да се намерят такива. И паралелно – тройно повече усилия и инвестиции в детско-юношеската школа на клуба, която да гарантира след няколко години светлото бъдеще и финасирането на Левски. Според мен трябва да се развиват паралелно първият отбор и школата. Ще Ви кажа, че за мен не е фикс идея да съм треньор на Левски. Няма гаранция – че ще мога да постигна това, което постигнах преди . Но мога да гарантирам, че ще строя Левски както трябва да изглежда. Без грам компромис. Към нищо и към никого. Компромисът е краткият път към провала, а компромисите са бързият път към унищожението. Ако не съм на скамейката, ще бъда на трибуните като редови фен. Аз не говоря всичко това, за да ме върнат като някакъв в Левски. Показах не веднъж и два пъти, че за мен не е най-важното да вземам заплатата си от Левски – именно когато отказвах на Левски и бях без работа почти година. Левски ми е дал много и достатъчно. И аз дължа много на Левски. Казвам го, за да спрем свободното падане на клуба. Пожелавам от цялото си сърце на отбора да изпълни поставените цели и задачи. И най-важното – да започне да радва феновете на Левски.