Емо Костадинов се извини на Франция за “Парк де Пренс”

Героят от “Парк де Пренс” Емил Костадинов се извини на Франция за удара, който нанесе на “петлите” на 17 ноември 1993 година, когато лиши отбора на Жерар Улие от участие на САЩ’94 за сметка на нашия тим. В специално интервю за вестник L’Equipe Коща каза “Excusez-moi!” (Извинете ме) за двата си гола срещу французите. Специално за интервюто “Свети Емил” облече фланелката на “петлите” отпреди 23 години.SPORTAL

– Колко често се събирате с другите футболисти от вашето поколение?
– Опитваме се да се събираме поне веднъж годишно. Имаме човек, който ни организира честване през годините. Продължава и до днес, въпреки че вече е песнионер.

– Какво си говорите като се съберете?
– Спомняме си стари истории със селекционера Димитър Пенев, който водеше отбора на Световното през 1994 и Европейското през 1996. Той е и чичо на нападателя Любо Пенев. Пенев има много специфичен начин на изразяване, който е много пъстър. Спомням си една случка преди мача с Нигерия от САЩ 94. Тогава в съблекалнята той през цялото време ни говореше за Норвегия.

– Помните ли думите на Пенев преди легендарния мач на “Парк де Пренс”?
– Той ни говори много преди мача, защото знаеше, че имаме тежка задача – да спечелим. Не забравяйте, че ние победихме Франция и в първия мач в София. Напрежението бе върху вашия отбор, а не върху нас.

– Имате ли някакъв специфичен спомен от моментите след втория ви гол на “Парк де Пренс”?
– Да, аз тичах, а всички от отбора се опитаха да ме свалят на земята, Александров, Пенев…

– Говорите ли се още за този незабравим мач?
– В България вече по-малко, но когато съм в чужбина – постоянно.

– Споменавали ли сте този мач при среща с някой от френските играчи?
– Да, с Жан-Пиер Папен. Ние бяхме заедно в Байерн (Мюнхен) и деляхме една стая. Аз се шегувах с него, но май не му беше много смешно. Редовно го питах: Жан-Пиер, ти къде беше на 17 ноември 1993 между 20:45 и 22:30 часа.

– Какво беше отношението Ви към Франция преди мача?
– Учил съм френски в училище и все още разбирам малко. Дъщерите ми носят френски имена – Катрин и Ирен.

– Какво можете да ни кажете на френски за мача от 1993?
– Excusez-moi!

– Да се върнем в днешно време. Как оценявате състоянието на българския футбол?
– Натъжава ме. Резултатите на националния ни отбор не са такива, каквито трябва да бъдат. На клубните ни също. Единственото изключение е Лудогорец. Може би това е и причината отборът ни в момента да не е много силен. През този сезон Федерацията ни направи промени. От десет отбора в първата ни дивизия станаха 14. Президентите на клубовете разбраха, че трябва да се събудят. Това дава шанс на младите български футболисти да се развиват. Надявам се така и нивото на националния отбор да се покачи.

– Някой казват, че методите на работа при вас са отживелица и не са се променили от ерата на комунизма. Как ще отговорите на подобно твърдение?
– Нашето поколение, което игра в САЩ 94 беше последното, което бе изградено по време на комунизма. Така че мисля, че методите тогава са били добри. Но е вярно, че понякога хората трудно успяват да се развият. Това е въпрос на манталитет. Резултатите на нашето поколение, което стигна до полуфиналите на световното първенство бяха трудно достижими за тези, които дойдоха след нас. Вдигнахме летвата твърде високо. Но работим за бъдещето, а не са спомените. Проблемът е, че след това и до днес имаме горе долу по трима добри футболисти в състава на националните ни отбор, а футболът се играе с 11.

– Лудогорец с неговият интернационален състав ли е моделът, който трябва да се следва от останалите български клубове?
– Не съвсем. Малко отбори могат да си позволят такива инвестиции. В последните 20 години ръководителите на Левски и ЦСКА не направиха нищо за подобряване на базите на техните отбори. Само даваха пари, за да купуват футболисти.

– Какво мислите за натурализирането на бразилеца Марселиньо и взимането му в националния отбор?
– Малко ме смущава. Нормално е нашите отбори да са съставени от българи. Но ако Марселиньо може да помогне на младите играчи – защо не?

– Как бихте предпочели – да сте футболист в днешно време или в годините, когато бяхте играч?
– По наше време мислехме за професията си по-спокойно. Днес натискът върху футболистите е много голям. Има Интернет, социални мрежи. Всичко може да се взриви във всеки един момент. Мисля, че преди си беше по-добре