Гърция показа дух пред Европа

  Методи Манченко

Гръцкият футбол е жив, гръцкият дух е несломим. Това показа началото на „Евро-2012”, когато в мача на откриването южните ни съседи спретнаха едно сиртаки насред чисто новия национален стадион във Варшава. Нищо, че елините са с катастрофални показатели от 16-те участника по основни икономически стандарти като брутен национален продукт, външен дълг и безработица. Нищо, че двубоят трябваше да стане арена на възраждането на полския футболен идеал – фантастичния тим на „Дружина Полска” от 70-е, създадена от Казимир Гурски и водена от Гжегож Лато. Не, треньорът Смуда не е Гурски, и никой от великолепното трио на германския шампион “Борусия” /Дортмунд/ (Левандовски – въпреки майсторския гол с глава, Пищек и Блашчиковски) не успяха да сбъднат сравненията между онова и това поколение. euro2012.bnt.bg.

Главната вина затова е в отбора на Фернандо Сантош и ненужните напъни на испанския съдия Карбос Карбальо. Португалският треньор на гърците беше принуден да направи смяна още преди почивката заради травмата на Пападопулос. Освен него трябваше да се лиши и от Папастопулос, който в разстояние на пет минути получи две предупреждения, второто от което беше свободно съчинение на испанеца с цел да се хареса на домакините. Абсолютно неразбираемо и необосновано, тъй като при единоборството Муравски се подхлъзна и използва докосването до ръцете на гърка, за да рухне артистично на тревата. Творческите мъки на главния рефер не спряха и той вместо да изведе навреме – след края на редовните 45 минути отборите, подмина съмнителна игра с ръка в пеналтерията на поляците, довела до протест и нов жълт картон за гостите – на Холебас.

Справедловстта обаче тържествува още в началото на второто полувреме. Името й е Димитрис Салпингидис, който изстрелва снаряд във вратата на Шчесни. Еврошампионите от 2004 година опровергават всички прогнози. Конюктурата и времето не са успели да променят колектива, въпреки че неговият архитект – Ото Рехагел отдавна не е тук, както и стълба на отбора – вратаря Никополидис. Защото тях може и да ги няма, но прагматичната защитна схема е останала и в този мач се вижда защо елините преминаха на парад в групата си. Вярно, че емблематичната им постройка 1-8-1 в голяма част от времето превръща полето в непроходим окоп, но балканците умело контраатакуват. Самарас успява да бие опасен удар към вратата. Треньорът пък дава шанс на младата надежда на гръцкия футбол Фортунис, който сменя Гекас. И минута по-късно – о, чудо! гърците изработват дузпа, след като Шчесни покосява изскочилия очи в очи с него Салпингидис и реферът – няма как, вади червен картон на вратаря на „Арсенал”. Влезлият страж на ПСВ Пшемислав Титон спасява удара на Карагунис, който проваля възможността на гърците за пълен триумф. Но дори и в тази ситуация единайсерторката на Фернандо Сантош диктува правилата – в 74-ата минута е отменен гол на Салпингидис заради засада „на сантиметър”.

След такова 1:1, гърците може да се поздравят и дори да съжаляват, че изпуснаха домакините. Успехът от 2004 година не мъртъв спомен, а духът на гръцкия футбол показва нацията в една друга светлина – различна от стереотипа за воденичния камък на Европа.