Гонзо: Някои играчи, привлечени на „Герена“, не бих ги взел и в Черно море!

Треньорът на Черно море Георги Иванов даде интервю за предаването „Спорт+“ по TV+. Гонзо говори доста интересни неща по всички теми – Черно море, Левски, ЦСКА, Литекс, първенството, купата и най-вече за случилото се през годините и напоследък в Левски.БЛИЦ.СПОРТ

– Как се чувстваш след няколкоседмичното заточение, в каквото често се превръщат особено зимните подготовки?
– Чувствам се добре, това е част от работата ни. След толкова години и като футболист, и като треньор, знам, че това е труден период и за играчите, и за нас. Далече сме от семействата си, но пък това е един от най-важните периоди. Съвременният футбол е такъв, че няма как футболистът да не е подготвен и да очакваш добри резултати.

– Доволен ли си от подготовката, въпреки че в края на лагера пропаднаха 2 или 3 проверки?
– Доволен съм от това, че най-вече условията, които имахме в Гърция бяха добри – хотел, база и най-важното времето. Противниците ни не бяха на ниво, което искахме, но знаехме, че ще е така, защото гръцкото първенство си течеше. Насочихме се към Гърция, защото в Турция имаше доста атентати, несигурна и неясна обстановка и не искахме да подлагаме тима на излишен стрес. Провалените контроли не ги смятам за голям проблем. Другите варианти за подготовка бяха Кипър и Испания, където е доста по-скъпо и не можехме да плащаме такива пари. Смятам обаче, че беше по-добре отколкото да сме в Сандански, където пък нямаше с кого да играем.

– Прави впечатление, че записахте убедителни победи в проверките, а головата разлика в тях 19:0. Знам, че треньорите все казвате, че резултатите не били толкова важни в този период.
– Доволен съм от това, което показа отборът в контрола на топката, макар противниците да бяха по-леки. Понякога е по-добре да играеш срещу по-слаби съперници, за да може футболистите да придобият самочувствие и да обиграват комбинациите, да се стикова отборът. Проблемът бе това, че не целият отбор бе подложен на еднакво натоварване, защото защитата нямаше проблеми и не усещаше нужната преса, тъй като класата на противниковите нападатели не бе на голямо ниво. Нашите нападатели пък вкарваха на всяка втора атака, без голяма съпротива и без особено напрежение. Затова побеждавахме убедително. Може да окаже проблем това, но има още две седмици и две контроли да играем. Ще коригираме нещата и ще отсея тези, които ще пусна срещу ЦСКА при подновяването на първенството.

– Какви лични цели си си поставил и къде искаш да видиш отбора в класирането в края на шампионата?
– Изходните ни позиции са такива, че сме четвърти с три точки зад ЦСКА. Нормално е да мислим и да искаме да станем трети. Знам, че ще бъде трудно, защото противникът е ЦСКА. Сериозен отбор, сериозна публика и нови трансфери, които направиха. При положение, че са платени трансферни суми и то не малки, смятам, че ще са добри, но пък няма да имат още нужния синхрон. При всички положения излизаме за победа, няма какво да си говорим. ЦСКА си е фаворит, но Черно море ще направи всичко възможно да победи. От този мач ще зависи и какви цели ще си поставим до края и какви ще са ни мечтите за по-предно класиране. Има много мачове. Като влезеш в плейофа срещаш силни отбори. Ако някои от тях изостанат с 4-5 точки, говоря за силните отбори, ще им е трудно да ги наваксат. Целите ни обаче са свързани и с купата. Играем с Литекс, отбор от третото ниво, но не можем по никакъв начин да ги подценяваме. Отстраниха Славия, Локомотив (София), познавам треньора им и знам колко е амбициозен. Щом са стигнали тази фаза, няма де е лесно. Единствено искам като стигнем полуфинала да се разминем с Лудогорец, за да си гарантираме евентуален финал. Първо обаче да победим сега и в полуфинала. Да не слагаме каруцата преди коня.

– Именно с ЦСКА подновявате първенството, смяташ ли, че темата това ЦСКА ли е, или не все още е актуална?
– За мен никога не е стояла. Това са фенски страсти. Отборът се казва ЦСКА-София в момента и ние трябва да играем с тях. Един сериозен отбор. Голяма част от футболистите на Литекс преминаха в този новосформиран отбор. Треньорите в Първа лига не се занимават с това дали е истински ЦСКА или не е. Ние сме професионалисти и обръщаме внимание на отбора и качеството му, а не как се казва.

– Спомена Литекс за купата. Някакъв момент на личен мотив на реваншизъм има ли у теб, заради случилото се, когато беше в Левски?
– Реваншизъм срещу Литекс не мога да имам. Там си имаха ръководители, които изкараха отбора от терена. Цялата работа си показа след време, че е била направена с умисъл. Футболният съюз направи лоша преценка да вземе на Левски 7 точки без клубът да има някаква вина и така предреши първенството 15 кръга преди края.

– Темата Левски през целия ти живот сигурно ще си остане свързана с теб, където и да отидеш?
– Няма как да е другояче, това е така!

– Всички сте професионалисти и си гледате настоящите отбори. Като гледах обаче мача, когато отстранихте Левски за купата, показа доста злоба. Това беше спортна злоба или злоба от насъбрани отрицателни емоции в Левски преди това? Или пък изказвания по твой адрес са те подразнили?
– Имам спортна злоба. Независимо срещу кой отбор или в каква игра участвам, винаги искам да побеждавам. Злоба към Левски не мога да имам! Имам два отбора – Локомотив (Пловдив), на който е нормално да съм им фен, защото там съм израсъл и съм се изградил, и Левски, за който очевидно няма как да не ме питаш. 20 години от съзнателния ми живот е минал в Левски. Винаги ще имам уважение и ще съм фен на този отбор. Все пак работя в друг клуб сега, където трябва да гледам неговите интереси и искам да побеждавам. В който клуб работя, най-много за него държа.

– Не ти ли трепва нещо в стомаха от това, че отстранихте точно Левски?
– Това е животът! Много от тези играчи в Левски съм ги докарал аз. Структурата продължи, с това което остана след мен, както я бяхме изградили. Няма как да нямам сантименти, но в крайна сметка се радвах на успеха на сегашния ми отбор и моя успех. От тук нататък ще бъде така. Когато Черно море играе срещу Левски, ще бъда за Черно море, когато Левски играе с друг отбор, винаги ще бъда за „сините“. Прав си, че доста негативни емоции и стрес имах през тези две години в Левски, но който иска да няма такива, да си сменя професията.

– Фенове задават въпрос, който и аз бих ти задал. Как така Георги Иванов два пъти отива във Варна и за кратко време прави един здрав отбор от Черно море, без мениджърски разправии, а при връщанията си в Левски все нещо се обърква, нещо не става, не успява и после се казва, че Гонзо търси оправдания?
– Никога не съм се оправдавал. Да се върнем малко назад. Първо, Левски през годините, когато аз съм бил директор или треньор, винаги е имал финансови проблеми. Каквото и да си говорим още от 2009 година, когато се отказах от футбола като играч и станах спортен директор, ние на всеки шест месеца продавахме най-добрите си играчи. Слагахме целия отбор на сергията, за да можем да издържаме клуба и да си плащаме заплатите. Когато на всеки шест месеца си разпродаваш най-добрите, много трудно можеш да им намериш заместници и пак да имаш готов и отличен отбор. Всичките тези медийни глупости, където много хора са против мен, нещо което не ме притеснява, не искат да видят нещата, които съм направил за този отбор през всичките години.

Не искам да се изтъквам, но докарах човек, който направи изкуствения терен, дето 10 години нямаше кой да го пипне. Съблекалните… Отделно от това играчи, които бяха с по 200 000 – 300 000 евро заплата годишно трябваше да ги освободя, но да се разбера с тях без да плащаме финансовите им компенсации. После четири месеца никой не получаваше заплати. Нали ви е ясно как тези чужденци, ако решат при една-две невзети заплати си вдигат багажа, осъждат те и трябва да им изплатиш всичко. Как да накараш 4 месеца хора да работят на 100% и да са отдадени на някаква кауза, като нямат пари да дойдат на работа. Това не са оправдания. Играчи, които сме намирали, като Гара Дембеле, Аниете и др., ние не можехме да ги задържим. Продадохме ги тях, Жоазиньо по-рано също.

Смятам, че ако Левски си беше задържал много от тези играчи от онзи силен отбор, щеше да стане 2-3 години шампион. Сега чета и Спас Русев като казва как от 2013 до 2015 колко много футболисти били минали през Левски. Хората, които са били в клуба – изпълнителен и финансов директор, и сега са там, много добре знаят защо това е така и всички са наясно. Ние освободихме по едно време 10 човека и започнахме със 7 играчи, но не защото аз исках да ги махна, а защото клубът не можеше да плаща заплатите им. Когато даваш малки заплати е нормално и да се свали нивото на отбора. Така, че да не ме питат. Защото този отбор, който е направен в Левски, е създаден почти без пари от мен. Като махаш 10 човека, после как се намират нови играчи и то за класата на Левски? Това им казах и на последния Управителен съвет. Който може за 6000 евро да намери Меси и Роналдо, да заповяда. Ама като гледам и сега Меси и Роналдо ги няма в Левски за тези пари. Футболът е бизнес и който не го разбира, значи или не разбира изобщо в живота нещата или няма хал хабер от футбол. Не се изтъквам какво съм направил. Направил съм доста в този клуб. Държах дисциплина, имаше организация, стабилност – някак, но няма как да надградиш, ако нямаш пари. С футболистите, които Левски взе лятото ли ще стане? Да не казвам имена, за да не ги обидя, ама аз такива футболисти не бих взел и в Черно море сега – заклевам се!

– Смяташ ли, че шампионът отново ще бъде същият и борбата на останалите ще е за местата между второ и нататък. Недостижим ли е Лудогорец?
– Ами нормално е, когато имат изградена структура! Добри футболисти, скъпоплатени и селектирани, така ще е. Едно е да взимаш изпаднали отнякъде, да закърпваш нещата и ги взимаш, защото трябва. Съвсем друго е да не те интересува колко ще струва, да го следиш, да го купиш за 1-2 млн. и дори да сбъркаш да извадиш още 2 млн. и да вземеш друг. Това е пъзелът. Има дупка в отбора, която трябва да запълваш с каквото намериш или да извадиш пари и спокойно да си го купиш. В Левски много пъти сме пълнили дупките с някакъв, защото нямаш финансовите възможности за този, който ти трябва. Сложен процес е и няма как да го обясниш на хората.

– Черно море е един от малкото отбори, откраднал точки от Лудогорец, това какво показва?
– Просто Черно море винаги е играл добре срещу Лудогорец. Ние сме отбор, който ако е мотивиран достатъчно и всички са здрави, много трудно някой може да го победи хей, така. Можем да победим всеки, но много трудно някой може да спечели лесно срещу нас.

– Ползваш се с безрезервна подкрепа от шефовете във Варна и Черно море. Чувстваш ли се по-оценен сега, отколкото в Левски, където може би не те дооцениха?
– Аз не искам на никого да се доказвам. Аз съм такъв, какъвто съм и ако ти си ми приятел и ме харесваш, ме харесваш какъвто съм. Тези дето не ме харесват и пишат по вестниците какво ли не, дето съм чел, даже здрасти не са ми казвали и не ме познават. Изградили са си някаква представа за мен от нещо написано или казано. Аз няма да оборвам никого какъв съм, какво съм направил в Левски и какво правя в Черно море. Времето показва тези неща и се разбира какво, колко и как.

– Жозе Моуриньо се представи като специален преди време и така го наричаха. Ти специален ли си с нещо? Изобщо кариерата ти до тук като треньор как би я оценил?
– Специален съм си за себе си. Аз съм на 40 години, но съм видял доста неща във футбола. Ако погледнеш един 40-годишен човек ще кажеш, че той е още млад. Аз съм от 7 години вече като футболен ръководител или треньор. Да ти кажа обаче, че ако 5 години си бил в клуб като Левски, това се равнява на 30 години в някакъв друг отбор. Смея да твърдя, че в Левски и ЦСКА е най-голямата мръсотия в спорта в България. Може би се доближава до политиката. В тези отбори всеки си мисли, че може и знае всичко, ама не може нищо. Една легенда или някакъв фен симпатизиращ на един или друг клуб, дават мнение и коментари, настройват се хора. В крайна сметка оценката няма как да я получа от там. Важното е аз да съм удовлетворен от нещата, които правя. В тези години в Левски съм работил честно, почтено и съм дал цялата си енергия и сили, които имам.

Аз знам, че съм направил много за Левски, пък кой каквото иска да казва. Най-малкото това, че спасихме отбора да не отиде в „А“ окръжна с проблемите, които имахме. Хората не могат да разберат. Те искат много бързо Левски да стане шампион при положение, че преди два месеца имаше опасност да иде във „В“ група, където беше истинският ЦСКА. Хората забравят бързо. Ние започнахме подготовка с 9 човека, от които двама контузени – Белаид и Бедоя, с 10 юноши, които са на по 16-17 години и Левски 20 кръга беше първи. После казват юноши, ама какви юноши вече. Някои от тях изиграха по 40-50 мача, когато бях аз директор. Дал съм шанс, но после какво ще стане, зависи от много неща.

– Изглеждаш ми открит човек. Мнението на тези дето те познават или не, си е тяхна работа, но какво остава скрито за хората от работата на човека и треньора Георги Иванов?
– Много неща остават скрити. Аз не обичам да говоря за личния си живот, но ако си говорим за работа, за професията или футбол, мога да си говоря с всеки и съм открит в този смисъл. Много хора не разбират от футбол, макар да коментират. Мислят си, че имаме едни 20 човека дето гонят една топка и най-добрият е този, който вкара гол. Във футбола всичко е до един метър. Движението на единия, на другия. Това са неща, които хората не ги виждат по този начин. Открит съм с тези, които могат и комуникират на нивото, на което аз разбирам футбола и живота.

– Ако трябва да посъветваш нещо феновете на футбола в България, какво би им казал?
– Да се върнат по стадионите. Без тях футболът не е същият и нивото на това, което показват футболистите не е същото. Да не си мислят обаче, че те могат да управляват футбола. Тяхната роля е на трибуните на стадиона. Като гледам бройката на феновете по форумите е доста по-голяма от тези на стадиона. Качеството на нашия футбол не е толкова ниско, колкото го изкарваме. Да не го сравняваме с Барселона и Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Челси, но в крайна сметка нашите футболисти имат нужда от подкрепа, а не само от хули по интернет и стадионите да са празни. С промените направени в БФС за базите, стадионите, условията за футбол и за феновете смятам, че лека-полека ще започнат да се връщат.

– Ако те попитам, колко още имаш да учиш във футбола и треньорството, какво ще кажеш?
– Човек никога не може да знае всичко. През годините във футбола много неща съм научил сам. Сега съм на 40 години. Видял съм много, но още доста години ще уча неща. Който знае всичко, не знае нищо!
Росен Станчев, TV+