Станислав Манолев ексклузивно пред БЛИЦ: За ЦСКА, мрачния дебют, торбата с рублите и… папата

Станислав Манолев даде специално интервю пред Агенция БЛИЦ. Разговаряхме с лидера на ЦСКА на стадион “Българска армия”. Опитният национал е един от последните български футболисти, който се докосна до наистина сериозен клуб в чужбина. Всъшност, докосна не е точната дума, той беше неизменен титуляр и изигра почти 100 мача за ПСВ Айндховен. Ето какво разказа Манолев за предизвикателството ЦСКА, престоя в Холандия, Русия и още любопитни неща.БЛИЦ.СПОРТ

-Станиславе, каква е краткосрочната ти цел или евентуална мечта с ЦСКА, ако останеш по-дълго време?
-Разбира се, че искам да стана шампион. Това е най-важното за всеки футболист.

-Все още не си ставал шампион. Фикс идея ли ти е това? Разминаваш се с титлата няколко пъти – тръгна си от Литекс, след което отборът спечели титлата. Не успя и в ПСВ Айндховен…
-Мислил съм го това. Имам обаче три спечелени купи, играл съм и на други финали. Хубаво ще бъде поне веднъж в кариерата да стана шампион. Но и да не се случи, нямам особени проблеми с това.

-В момента показвате колебливи резултати в ЦСКА. Само преди няколко години дори равенствата се приемаха доста драматично на “Армията”.
-Помня едно време какви скандали имаше. Как феновете чакаха футболистите след лош резултат. Сега обаче футболът е такъв, че всеки може да победи другия.

-Чувствате ли се по-спокойни, като че ли няма натиск срещу вас, какъвто имаше над ЦСКА, а и над Левски, в предишните години?
-Аз не се чувствам спокоен. Искам всеки мач да побеждавам, такъв ми е манталитетът. Другите играчи, ако не го разбират, си е техен проблем. В ЦСКА феновете чакат и искат само победи. Нямаме право на грешки, но няма как само да се побеждава.

-Лидер ли си в настоящия състав на ЦСКА. Със сигурност си един от най-опитните.
-Да, с опит съм. Всички 11 на терена обаче трябва да са лидери, за да имаме резултати. Опитвам се да помогна с нещо на съотборниците ми.

-Записа първото си дерби ЦСКА – Левски. Каква беше емоцията?
-Хубавото е, че публиката идва на стадиона, за да гледа този двубой. Една седмица преди това и една-две седмици след това се говори само за този мач. Това е хубаво дерби, в което си заслужава да играеш.

-Върна се от чужбина в България. Не са много футболистите, които го правят. Колко голям беше шокът заради разликата в нивото на футбола?
-Ами… Разликата е голяма. Няма какво да си кривя душата. Така се стекоха обстоятелствата, че последните  шест месеца не играх в Русия и ми беше някак омръзнало. Исках да се прибера в България, за да си отпочина психически.

-Искаш ли още един трансфер в чужбина?
-Старая се да играя добре в ЦСКА. Петър Хубчев ме повика и в националния отбор. След това времето ще покаже. Ако имам добра оферта, защо не.

-Добра оферта означава ли един ден да заминеш за Китай?
-Доколкото знам, там отборите имат право да използват само трима чужденци, а и предпочитат да привличат повече офанзивни футболисти. Не ми е мечта да играя в Китай.

-Има ли разлика в нивото на футбола у нас, когато си тръгна от Литекс през 2009 година и 7 години по-късно?
-Аз, докато бях в „А” група, ги нямаше Локомотив (Горна Оряховица), Дунав, Верея, но имаше Беласица, Вихрен, Марек. Сега футболът израсна в тактическо отношение. Всеки е предпазлив. Всеки играе за трите точки и гледа да ги постигне по какъвто й да е начин.

-Защо настъпи отлив на фенове по трибуните?
-Липсват някои градове в елитния ни футбол. Например, тези от Югозападна България. Там е най-темпераментната публика. Ето, преди няколко дни гледах Пирин с Левски, стадионът в Благоевград беше пълен. Естествено, че отражение на посещението е и липсата на резултати. Когато стадионите не се пълнят, футболистите не са чак толкова мотивирани.

-Помниш ли дебюта си за ПСВ Айндховен?
-Да, червен картон (смее се). ПСВ Айндховен гостуваше на Черно море в мач от евротурнирите. Двубоят се игра в Бургас.

-Какво си помисли тогава, когато съдията те изгони още в 44-ата минута? Мина ли ти през главата, че треньорът ще те зачеркне или ще те забие на пейката?
-Няма спор, беше ми трудно. Всъщност, получи се малко… играчите на Черно море симулираха, нямаше картони (усмихва се). Беше неловка ситуация – нов отбор, нови съотборници, не знаех езика. Още в следващия мач обаче си пролича, че съм характер – пак бях титуляр, треньорът ми гласува доверие и дадох асистенция.

-Какво означават четири години и половина в гранд от нивото на ПСВ Айндховен?
-Това е отбор, който винаги ще остане в сърцето ми. Тогава се забавлявах от играта, правеше ми уникално удоволствие. В Холандия отиваш и само мислиш за футбол. Всичко ти осигуряват и ти е подредено. Например, кола или апартамент, или пък ежедневни неща, свързани с банки. Ако нямаш телевизия, прекарват ти. На мен дори и българска телевизия.

-С какво ще запомниш престоя си в първите дни в Холандия?
-Почти всеки футболист, масажисти или треньори, идваха и ме питаха – как съм, добре ли съм спал, как се чувствам. Аз си бях о`кей и много се чудех защо ме питат как съм… Беше ми малко странно. След това разбрах, че това им е манталитет.

-Имаше ли трудни моменти в ПСВ Айндховен, тежка контузия или нещо, което не искаш да си спомняш?
-Имах две-три травми, но дребни. Счупена скула и подобни, които бяха временни. Един път скъсах адуктор – два-три месеца не играх. Това беше кофти период. В такива моменти никой не ми помага, оправям се сам. Свикнал съм сам да се боря с всичко.

-Кой мач няма никога да забравиш от престоя си в Холандия?
​-Първото дерби срещу Аякс. Веднага след червения картон срещу Черно море. Двубоят беше на нашия стадион. Бях много притеснен. След червения картон обаче треньорът отново ми гласува доверие. В Аякс играеше още Луис Суарес, силен отбор бяха. Започна мачът и всяка секунда се случваше нещо. Резултатът беше 3:3 до около 75-ата минута. Постоянна динамика. В 78-ата минута Лазович ми даде хубав пас и асистирах за победния гол за 4:3. На другия ден всички в съблекалнята ме поздравяваха. Идваха и специално ме поздравяваха. Казвах им – чакайте, аз не съм вкарал попадението. За тях обаче по-важна беше асистенцията.

-После игра заедно с Димитър Бербатов във Фулъм. Имаха ли респект към него?
-Да, имаха. Всички го уважаваха, особено треньора. Бербатов заигра във Фулъм след престой в Манчестър Юнайтед и нормално – той е от световна величина.

-За разлика от Холандия в Русия с какви спомени остана. Имаше ли истории, подобни на тези, които разказваше Благой Георгиев за Рамзан Кадиров?
-Подобна (смее се)… Имаше един момент, в който, докато бях в Кубан, трябваше да бием Арсенал Тула в последния мач, за да може Ростов да се спаси. Преди мача хората от Ростов дойдоха с една чанта пари – пълна с рубли. Победихме с голям резултат. След мача касиерката ни извика един по един, за да си вземем парите. Беше седнала зад една машина и броеше. Влизахме и взимахме пачки пари. Жената само броеше и даваше, броеше и даваше…

-Ако трябва да избираш – ПСВ Айндховен, Динамо Москва или Кубан, къде би се върнал да играеш?
-Бих избрал Холандия. Там хората са измислили футбола. Когато бях в Динамо, отборът беше страшно добър. Победихме два пъти именно ПСВ Айндховен в евротурнирите. Имахме страхотни футболисти – Курани, Валбуена, Кокорин, Жирков.

-Кога и къде си се чувствал най-самотен?
-След всяка загуба се чувствам самотен. Независимо кой е до мен. Преживявам по-тежко пораженията. Аз съм такъв характер, че не обичам да губя. Когато загубя, ако ще и папата да е до мен, няма да му обърна внимание.

-Защо не се получават нещата в националния отбор? Критикуваха предишните футболисти, а сега стана още по-зле.
-В България винаги се критикуват футболистите. Стана си навик. Но много страни се развиват, работят в школите…

-(прекъсвам го). Защо обаче Албания се развива, а ние – не?
-Даваш пример с Албания. Вижте националите на Албания къде играят и къде са нашите. Техните са в Наполи, в Италия…

-Къде е проблемът тогава?
-Имаме добри млади футболисти, но трябва да се работи с тях. Трябва и школите да работят. И характер обаче е нужен – в чужбина веднъж ще ти кацне пилето на рамото. Стискаш зъби и постоянно трябва да си в центрофугата. Не става само с успокоението, че си направил трансфер в чужбина. После става по-трудното и трябва да се доказваш.

-Ти си го изпитал на гърба си в ПСВ Айндховен…
-Навън, ако си чужденец, трябва да си много по-добър от конкурента ти, за да играеш. Тук малко… Не знам защо, например, в Локомотив (Горна Оряховица) има толкова чужденци. Защо? Няма българи ли?! Защо ги взимат? За мен няма никаква логика в това. В Холандия съм свидетел как 17-годишни момчета, които малко да покажат качества, и им се дава шанс. А след една година се продават за колосални суми. Ще ви дам пример с Мемфис Депай. Той идваше само за двустранните игри. Дрис Мертенс постоянно играеше титуляр, а Депай му беше резерва. Мемфис се сърдеше, беше характер. Отиваше във втория отбор, вкарваше по два-три гола и постоянно даваше индикации на треньорите на първия отбор, че е готов. В един момент продадоха Дрис Мертенс и Депай веднага влезе на неговото място. Готов титуляр. Поигра една година и отиде в Манчестър Юнайтед.

-Каква е разликата ти да успееш да се наложиш в ПСВ Айндховен, а сега по-младите футболисти да не могат да пробият дори в отбори от средно ниво в Европа?
-Ще ви кажа какво се случи при мен. Изгледах първия мач на ПСВ Айндховен от трибуните. На моя пост титуляр играеше Ян Кромкамп. Преди това беше във Виляреал и Ливърпул. Като го видях на живо, още в първия момент си казах – аз този човек още другия мач ще го изместя. Когато си поставяш цел, я гониш до края.

-Петър Хубчев те повика за мача с Холандия. Какво очакваш от двубоя?
-Аз съм играл с 4-5 футболисти от националния отбор на „лалетата”. Всичко си зависи от нас. Преди няколко години ги бихме в контрола насред Холандия. Трябва да се представим добре.

-Коя е най-добрата публика, пред която си играл?
-Феновете на ЦСКА са най-темпераментни. Стадионът на ПСВ Айндховен е с капацитет 35 хиляди места. На всеки мач имаше минимум 33 хиляди души, защото толкова бяха продадените абонаментни карти. В Холандия публиката е много претенциозна. Там се играе добър футбол и хората по трибуните искат да се забавляват. При всяка грешка критикуват яростно. Те казват следното – ние си даваме парите, за да идваме да ви гледаме. Спомням си, след един мач с Хееренвеен, направихме 2:2 вкъщи. Тъкмо се качвам в колата и един фен дойде при мен и ме попита – “Аз си давам парите, вие ще играете ли…?”
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ