Димитър Пенев ексклузивно пред БЛИЦ: За ЦСКА, омразата, Бербатов, Стоичков, Моуриньо… и Бойко Борисов

Треньор №1 на ХХ век на България Димитър Пенев даде ексклузивно интервю за управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов, в което говори за любимия ЦСКА, националния отбор, проблемите при младите футболисти, политиката, както и други актуални теми. Срещнахме се със Стратега от Мировяне в Музея на славата на “армейския” клуб, който е единственият в Европа, в който са изложени купи и медали от 28 видове спорт. Любезен домакин беше пазителят на трофеите – легендарният Александър Манов.БЛИЦ.СПОРТ

– Г-н Пенев, вярвахте ли като човек, който е изиграл 329 мача за ЦСКА и 90 за националния отбор, ще доживеете такива трудни за дни за ЦСКА? Отборът е постоянно атакуван – от свои и чужди.
– Да, трудни години. И преди сме имали трудности. Едната от тях е моментът, когато се прекръстихме на ЦСКА Средец. ЦСКА по всяко време е имал трудности. И в България да си в най-далечното селце и град, когато се споменава ЦСКА всеки може да се сети за този клуб, за отделните личности, отделните футболисти. През ЦСКА са минали десетки хиляди играчи, и то все от първа категория. Неслучайно над 50 процента от футболистите от ЦСКА, от основаването на клуба през 1948 година до днешен ден участват в представителния отбор на България.

– Как ще бъде преодоляна омразата между хората, тъй като се наблюдава разделение между армейските привърженици?
– Всичко е преход на държавате, на политиката. Тези неща оказват влияние и в спорта. Не само в нашия клуб, а и в много други. Трябва да спомен и Локомотив (София), които изчезнаха последните години. ЦСКА е голям клуб, цял свят го познава. Емблемите могат да се сменят, ръководителите също, но феновете на ЦСКА си остават едни и винаги следват отбора навсякъде, където играе.

– Съгласни ли сте с мнението, че феновете са единственият капитал на ЦСКА?
– Всички виждаме, че миналата година до този момент, хиляди са зад отбора, независимо, че има доста промени в клуба, а и при състезателите. Това е естествено, все още не са узряли младите футболисти. Но в близко бъдеще ще имаме деца и юноши в първия отбор. Трябва да има търпение и сигурност от страна на собствениците, на ръководството на клуба, най-вече търпение на феновете. И ЦСКА да се пази от “приятели”.

– Намираме се до Купата на България, която спечелихме миналия сезон. Открил сте много млади таланти, наложил сте Стоичков, Пенев, Костадинов, след това Стилиян, Бербо, Мартин… Съгласен ли сте с освобождането на повечето млади момчета от миналогодишния състав? 
– Някои искаха за кратък период да израснат и да станат звезди, копирайки предшествениците си, които са минали през ЦСКА. Тук известен процент нашите фенове и нашите “симпатизанти” допринеосха за приказките, които продължават и днес – защо са махнати дадени юноши. Аз мисля, че никой не е махнат, но трябва да поддържат качествата и да дават надежди за по-бързо израстване, за да останат. Не трябва да съжаляват. Ако имат качествата, ще се докажат в другите клубове. Ще се докажат и тогава този, който е направил грешки, ще си признае, че е сбъркал.

– Кога ЦСКА ще има отново сили да се бори за шампионската титла?
– Миналата година младите спечелиха купата, тази година обаче късно се направи селекция. Трудно е на треньорите за толкова кратък период да направи добър състав и да се преследват високите цели. Надеждите са в бъдеще да имаме по-сериозен подбор на състезателите. А и младите да работят по-добре и да мислят за по-бързото им израстване. И тогава приказките ще намалеят по отношение на това, че нямаме собствени кадри в отбора. В целия свят виждате, че нещата са така – залагането на класни чужденци.

– Вие сте човекът, който е помогнал за преодоляването на конфликта между Стоичков и Балъков на един от мачовете на световното в САЩ`94 с Германия. Това ли беше най-острият конфликт между големите звезди, които вие сте ръководил?
– Репликите между тях по времето на сериозен мач, знаете с Германия играхме тогава.. Още от самото начало, когато ме обявиха за треньор на националния отбор знаех, че предстоят доста трудни неща, тъй като по български всеки себе си уважава, а колегите не уважава. И доста неща трябваше да се променят. Важно беше играчите да са първо приятели. Когато няма странични дрязги, да има взаимно уважение. Да, характерът си е характер, всеки трябва да си запази характера. И най-вече, когато играеш за своята страна, трябва много да даваш.

– Свидетел съм на първите стъпки на Бербатов в ЦСКА. В началото беше доста срамежлив и неуверен. Как успяхте да го вкарате в големия футбол?
– Той беше 17-годишен, младша възраст… Взехме го от Благоевград в ЦСКА. Заигра при юношите, след като го следихме. Аз и хората около мен – треньорите в школата. След това му дадохме възможност в мъжкия отбор. Това е пътят – да се обръща внимание на децата и юношите. Тези, които правят впечатление да им се помага да израстват. Така беше не само с Бербатов, а и с предшествениците му – Любослав Пенев, Емо Костадинов, Петър Витанов и много други. Има и много случаи, когато играчите бързо искат да станат като батковците. Нарушават и режима, не се готвят сериозно. От една страна и родителите им се бъркат, и те стават домашни треньори, което не е правилно. Има оплаквания от тяхна страна защо не играят, защо не са титуляри. Идва времето, когато достигат този етап, за да работят върху себе си. Не е достатъчно това, което се работи в клуба по 2-3 часа на ден. Трябва да работят и в къщи и на улицата…

– Съгласен ли сте с твърдението на Жозе Моуриньо, който казва, че навремето е работил с футболисти, които са мъже като Лампард и Тери, а днешните играчи са пикльовци – гледат повече телефоните, селфитата, отколкото да тренират сериозно…
– Тези въпроси и ние сме ги обсъждали. Играчите трябва да бъдат учени на дисциплина първо от семейството, след което да надградят своите качества в клуба, в който участват. В някои случаи треньорът им е втори бащи. Не може млад футболист с добри качества да иска веднага да бъде като батковците. Има йерархия, която трябва последователно да се следва. Рядко са случаите, в които има троен скок и бързо стават звезди.

– Тренирали сте Петър Хубчев. Смятахте ли, че в един момент ще ви наследи в националния отбор?
– Не съм смятал, защото това са много години.. (смее се). Той беше един от футболистите, който винаги е приятно да гледаш. Проблеми с Хубчев не съм имал. Само сме споделяли в движение, че този пост – на десен краен защитник, съм му напомнял, че там са играли легендите Шаламанов, Владко Методиев, преди тях Кирил Ракаров – вкарваше невероятни голове от статични положения. Много по-лесно беше на десния бек, не е като при централните защитници. Защото техните грешки са фатални. Пропуските на крайните защитници не са толкова фатални, по-лесно им е да изчистят топката в тъч. Хубчев придоби характер, все пак е бил в немската школа, това му носи голям плюс. Желая му успех.

– Гласувахте ли на последните избори?
– Този път ще си мълча, защото седмица преди всяко гласуване на предишните избори, все ме питат за кой съм. Аз им викам, че за мен и за държавата гласувам. Ако кажа, че за този съм гласувал, ще ме атакуват другите.

– Бойко Борисов ще стане ли за трети път министър председател на България и какво е отношението ви към него?
– Един държавник винаги тряба да обръща внимание на спорта, да помага на клубовете. Знаете – добър спорт, здрав народ. Последно време виждаме, че спортът е в застой. Основното е обединението. Може да симпатизираш на дадена партия, но трябва обединение, това е истината. Прави ми лошо впечатление, че виждам много хора, които минават по тротоара и не си казват едно “здрасти”. Всеки е навел главата.

– Кое е най-важното нещо в живота за вас?
– Да бъдеш човечен, да бъдеш контактен. Защото много известни личности избягват контактите с обществото, с нормалните хора. Следват лошите приказки, а трябва да си открит. Да уважаваш всеки един, който те поздравява. Ти също да го поздравяваш, и то двойно.

– Без какво не може да живеете?
– Ако не си здрав, не можеш да мислиш за други неща. Да бъдеш здрав, внимателен, общителен с хората, с които се срещаш. В ЦСКА да спрат конфликтите, да има спокойствие. Клуб, който го знаят в цял свят, с големи успехи, с големи личности… Надявам се да бъде по-спокойно, след като след толкова години базите ни отново са на европейско ниво.

– Спомените ви за наближаващата 50-годишнина от паметните мачове с Интер? 
– Невероятни моменти, играхме със силен италиански отбор, с много големи футболисти – Факети, Пики, Мацола… Също като ЦСКА и те имаха десетки национали. Интер е известен в света. Имахме голям шанс да отидем на финал за Купата на Европейските шампиони. Знаете, че два мача завършихме по 1:1, след това в Болоня загубихме 0:1. По наредбата на УЕФА трябваше да има жребий къде да се играе третата срещата след двете равенства. Ако се бяхме паднали в България, трябваше да ги приемем в Пловдив или Варна, а не на нашия стадион. Записахме голям успех – да направиш две равенства с Интер. Победиха ни и отидоха на финал със Селтик. В трите мача, които играхме, италианската преса споменаваше, че в лицето на централния защитник на ЦСКА Димитър Пенев не е извършил нито едно нарушение. Това беше добро постижение за мен. Година по-късно ги бихме с националния отбор – 3:2 на “Васил Левски”. Централният им защитник Армандо Пики се контузи тежко, дори остана 24 часа в болница в София, не можеше да пътува с тях със самолета.

– Вярно ли е, че сте получили оферта от Интер?
– Да, след няколко месеца пристигна официално писмо до ЦСКА, че ме искат. Но всички знаем, че много рядко и политици, и спортисти излизаха зад граница. Такива бяха законите по това време. Имах шанс да играя в Интер – гранд на световния футбол, пратиха конкретна оферта, но държавните наредби ме спряха.
ИВАЙЛО КРАЧУНОВ