Бербатов: Футболист, играещ треньор, мениджър или управленец? Ще видим!
– Големият благотворителен мач в София мина. А сега накъде?– У нас, при децата. (Смее се.) В момента съм в период на изчакване. Но всъщност се оказа, че съм в изчакване вече една година. Казвал съм ти много пъти, че е хубаво човек да бъде реалист – като му дойде времето да приключва с футбола, да може да го приеме. За мен все още не е дошло това време. Наближава, но все още не е дошло. С моя мениджър работим по някои проекти, предложения и контакти, да видим дали ще се отвори подходящ вариант. Трудно е вече за топотборите в големите първенства. Човек трябва да си го признае, аз съм вече на 36 години. Но ще видим. Има и други дестинации, ще преценим. Може пък да излезе нещо интересно.
+46Скоро отборите в големите първенства започват подготовка. Всеки си прави трансферни планове, иска да вземе възможните най-добри футболисти. Ветераните като мен са оставени за краен вариант, за съжаление. Но любовта към футбола си остава. Не можеш лесно да го пуснеш да си отиде. Някой път поради тази причина се взимат решения, за които по-късно даденият човек може да съжалява, че ги е взел. Но ти липсва обстановката – да потренираш с момчетата, да си пак на лагер, да се усещаш в играта. Но както го има варианта да съжалиш за някое решение, така го има и обратния – да си кажеш: “Може би трябваше да поиграя още малко”. Защото впоследствие, като станеш на 40 години, вече няма как да играеш, колкото и да ти се иска.
– Да приемем, че със сигурност ще играеш поне още една година…
– Трудна работа, защото не съм играл една година, ритъмът и ежедневието ми са много различни, но поне така планирам. Поддържам форма и съм в готовност.
+116– Тръгнал ли си вече в посока треньорство?
– Аз се виждам повече като мениджър на отбор. По английския вариант на нещата. Тук пак опираме до правилния екип. Виждал съм от първо лице как се правят нещата и си мисля, че ако тръгна да се занимавам с подобно нещо – позицията на мениджър, ще е най-добрия вариант. Щеше да е грехота, ако с треньорите и отборите, през които съм минал, не съм си записвал. Водил съм записки за тренировки, начин на подготовка, лагери, дали си струва да има лагери, начин на хранене, възстановяване. Спокойно мога да бъда мениджър, ако реша. Но това е впоследствие. Всеки футболист си мисли, че може да бъде треньор или мениджър. Не всеки става, но всеки си мисли. За мен ще видим. Може да прозвучи грандомански, но аз обичам да казвам нещата, както ги виждам – а с отборите и треньорите, през които съм минал, за съжаление, в България в момента няма какво да науча от който и да е треньор. Ами ако реша да поиграя за кеф още малко,
+116
не мога да
позволя на
когото и да е да
се упражнява да
ми бъде треньор
Това е проблемът на страна с по-малък футболен капацитет, каквато сме ние. За съжаление, тук я няма дори тази амбиция за развитие у някои от треньорите и някои от футболистите. Виждаме и колко малко наши треньори пробиват в чужбина. Имаме Мъри, който постигна успехи, имаме Херо и Стойчо. Малцина са. А нашите треньори в никакъв случай не са лоши, имат потенциал. Но може би, виждайки реалностите в България, рано или късно и те се предават и нямат амбиция за развитие. Защото в България да си треньор една година максимум. И след това – кой откъде е.
Моите записки от треньорите са толкова много, че мога да напиша книга. Но трябва да имаш и умението да се адаптираш. Защото футболът се променя, тренировъчният процес се променя. Не е както е било преди 5 години, а изобщо да не говорим за преди 10. Трябва да си много широко скроен и да се адаптираш. Съра затова постоянно обясняваше, че той, ако не се беше адаптирал през времето, никога нямаше да издържи 25 години в “Манчестър Юнайтед”. Дали ще са нови методи на работа, дали ще разчиташ повече на анализаторите – трябва да си постоянно в крак. Анализаторите стават все по-важни, в големите отбори работят по двама-трима, трябва да имаш пълна статистика и информация, която да използваш по време на мач. Ако не приемаш тези неща, седиш на едно ниво, мислейки си, че си най-велик и знаеш всичко – край!
– За коя крачка си по-готов? От играещ треньор до мениджър? Или да станеш управленец?
– Възможностите и интересите ми са много и най-различни. Но за да се захвана с нещо, аз трябва да се чувствам подготвен. И да знам, че имам правилния екип. Екипът задължително трябва да има повече знания от мен в областите, в които аз нямам. Няма как някой да успее, като си мисли, че има познания във всички области. Ако е така, той тогава няма нужда от екип и трябва сам да върши всичко. А това е гаранция за провал. Моята задача е да намеря правилния екип, да им делегирам права и задължения и след това да ги оставя да си вършат работата и аз да се разкарам от пътя им. Както беше с големия благотворителен мач, който организирахме. Знаех, че екипът ще свърши работа. И бях спокоен. Сходно трябва да е положението и в другите аспекти – дали ще е треньор някой ден, или ще е управленец, също някой ден. Но аз трябва да съм седнал предварително, да съм си направил плана,
да знам хората,
на които
ще разчитам,
да са проверени. Всичко трябва да е подредено и анализирано. Да, ще има трудности, със сигурност ще съм забравил нещо, но това трябва да бъде компенсирано от събраните повече плюсове. Знае ли човек какво ще предложи животът? Може пък и да се окаже, че няма да се занимавам с нито едно от тези неща. Семейството ми също е много важно. Може пък да ми се появят и други приоритети, защото имам много интереси. Но до момента съм показал, че с каквото съм се захванал, съм свършил работа. Така, че се надявам да продължа да вървя по същата пътека. Грешки много, нормален човек съм, греша. Но се надявам, че се уча от тях и не ги повтарям.
