Лвов по време на Европейско първенство

Петър Иванов

Немскоговорящите го наричат Лемберг. Поляците – Лвув, руснаците – Лвов, местните – Лвив. Седмият по-големина украински град е интересно място, различаващо се от представата за Източна Европа. Поради географското му положение през Лвов са минали много народи от Средновековието до наши дни. И всеки е оставил по нещо добро от себе си. Преминал през властта на руснаци, австрийци, поляци, украинци, Съветския съюз, днес в защитения от ЮНЕСКО исторически център на града се срещат стилове, течения и епохи. По време на ЕВРО 2012 този неподправен дух на „Проспект Свободи” (главния централен булевард) се съчетава по изключителен начин с колорита на футболните запалянковци от Германия, Португалия, Дания… euro2012.bnt.bg.

В началото на юни в Лвов времето е променливо. Вали като из ведро. След трийсетина минути жаркото слънце си пробива път през облаците. И пак вали… Също толкова противоречива е визията на местните за настоящето и бъдещето на Украйна. След бурните събития в страната през последните години сега всеки тук говори за политика. Разпалено се обсъждат работата на президента Янукович и управляващата Партия на регионите; процесът срещу Юлия Тимошенко и реакцията на международната общност; партньорството с Европа и Русия…

И ако фразата „Европейски съюз” продължава да разделя украинската общественост на две, то европейското първенство има силата да обединява.

 

Оценили отличните възможности, които предлага ЕВРО 2012, украинците са запретнали ръкави. Хвърлят всички усилия да посрещнат добре гостите си от чужбина. Дават смисъл на девиза на шампионата „Творим историята заедно”. Така например, в едно от общежитията на Лвовския политехнически университет кипи трескава екипна работа по настаняването на германски фенове. Управителят е ангажирал студенти да дежурят на рецепцията. Едното от момчетата е повикало леля си да работи в барчето, защото говори малко немски. Друг пък се е обадил на съквартирант, тъй като има кола и може да превозва гостите от и до летището. Макар условията в общежитието да са твърде базови, топлият прием от страна на домакините и тяхната готовност да помогнат във всеки момент, кара гостите им да се чувстват комфортно. Същото е отношението и по улиците на града. Представителите на организационния комитет, доброволците, обикновените граждани – всички поглеждат към чужденеца с усмивка, с радост завързват разговор с него, гордеят се, че техният град има привилегията да приеме ЕВРО 2012.

 

Още при пристигането впечатление прави чистотата в Лвов. „Не е заради европейското!” – убеждава ме местен таксиметров шофьор – „Градската управа много държи на това, а и два пъти годишно всички излизат от домовете си, за да се включат в голямото почистване.” Същевременно Лвов е зелен град. Парковите зони заемат значителна част от територията му. Високи вековни дървета хвърлят мощната си сянка върху старите павирани улици.

 

Потиснати от клишетата, възприети от останалия свят, кога с основание, кога без, повечето украинци, с които разговарях, завършваха с думите: „Кажи нещо хубаво за нас на познатите си”. Е, аз го направих, но не защото някой ме беше помолил, а защото наистина почувствах топлотата на един славянски народ.

Затова ако имате възможност да посетите Лвов, не я пропускайте. Но за да е максимално приятно изживяването, по-добре оставете куфара с предразсъдъците у дома.