Лудогорец направи крачка назад
Лудогорец изпрати колеблив есенен дял. Разградчани пак зимуват на първо място, но този път не убедиха с представянето си и седмата им поредна титла е поставена под много сериозна въпросителна. Лудогорец посрещна паузата в първенството с второто най-резултатно нападение след това на ЦСКА и втората най-стабилна защита след тази на Левски. Фактът, че отборът не е лидер по нито един от двата показателя, е красноречив.
Три ремита и две загуби са твърде много за хегемона. А сезонът не започна никак добре. Основната цел – влизане в групите на Шампионската лига, не бе изпълнена и това сякаш повлече крак за отстъплението, което бе направено в изминалите пет месеца. Дали обаче то ще доведе до засилване и висок скок напролет може само да гадаем.ТЕМА СПОРТ
Отпадането от израелския Апоел Беер Шева коства мястото на Георги Дерменджиев. Още преди мачовете се знаеше, че провал срещу евреите ще означава нов наставник на тима. Изненадата дойде от името на наследника – Димитър Димитров. Херо на няколко пъти се разминаваше с Левски и най-изненадващо се озова в Разград. Присъдата на Дерменджиев сякаш бе прочетена още с трудното отстраняване на Жалгирис. И за да завършим с темата ЛЕ, ще отбележим единствено излизането от групата и начина, по-който бе направено. Равенство (1:1) с резервите и юношите на Хофенхайм в Германия. Орлите бяха на прага на отпадането, но все пак оцеляха в последния момент.
Отпадане обаче имаше малко по-късно – на четвъртфинала за купата с ЦСКА, което наля още малко горчивина в чашата на Лудогорец. Горчивина от недобре свършена работа през есента на 2017-а.
Иначе всичко започна отлично – на старта на шампионата, във втория кръг, бе победен именно ЦСКА на „Армията“ с 1:0. Двубоят с Левски в първия тур бе отложен за 6 септември. Въпреки успеха над червените, дошъл след грешка на Китанов, Лудогорец отново не убеди. Това, че нещо в добре смазаната машина скърца, си пролича кръг по-късно – 0:0 с Локо Пловдив у дома. Сякаш така познатата магия в отиграванията на „бразилския“ тим на орлите бе изчезнала. В немалка част от мачовете си Лудогорец излизаше без нито един българин в състава, след като Йордан Минев не подписа нов договор, а Дяков постепенно бе забит на пейката.
Малко по-късно през кампанията орлите позволиха на новака и абсолютен аутсайдер Витоша да им поведе на два пъти на „Васил Левски“ и се измъчиха, за да спечелят с 4:2.
Това обаче бе сигнал, че промяната е неизбежна. Явно нещо в лятната подготовка бе объркано. Липсваха свежестта, идеята, бързината. По отношение на селекцията трябва да отбележим, че такава преди атаката на ШЛ почти липсваше. Тя бе направена в движение.
Херо дебютира с 5:0 над Дунав в Русе, но само абсолютен наивник би направил генерални изводи от това, което се игра в крайдунавския град. Бяха привлечени полският халф Горалски и бразилският централен защитник Рафаел Форстър. Самият Димитров заяви, че не е участвал в трансфера на бразилеца и даде да се разбере, че не го иска особено, пускайки го само в някои от срещите за купата, преди мача с ЦСКА и в тези в Първа лига, които се смятаха за по-лесни.
С идването си Херо донесе и нов полъх. Вятърът на промяната обаче май не задуха в желаната посока. Той бе насочен към промяната на стила, правейки го по-сигурен и безрисков. И най-важното – в новата визия на отбора атрактивният футбол отстъпи място на прагматичния. Срещу това на няколко пъти възнегодуваха част от играчите, като най-много това правеше лидерът Марселиньо.
Клаудиу Кешерю очевидно не бе по вкуса на Херо и бе на пейката в почти всички ключови мачове. Мисиджан пък отказваше да подпише нов договор и това в един момент постави Димитър Димитров в сложна ситуация. На върха на атаката бе използван Лукоки. Именно холандецът бе като прероден при Димитров.
Играта обаче продължаваше да е лишена от познатия блясък. Доказателство бе домакинското реми с Пирин Бл – 1:1, последвано от 0:0 на „Герена“ в отложения мач. Изключително трудно бе надигран и Ботев Пловдив – след обрат и победен гол в края. Лудогорец вървеше надолу, но оставаше на върха, защото в същото време стъпки накриво правеше и ЦСКА. На 5 ноември обаче червените удариха звучен шамар насред Разград. Армейците най-после записаха първа победа над съперника за първенство. Тя дойде след обрат и с човек по-малко, след като Каранга бе изгонен в 67-ата минута. Лудогорец бе бледа сянка на най-добрите си дни. Херо оправда поражението с натрупаната умора, но на всички бе ясно, че причината може би се крие на друго място – в съблекалнята. Играчите имаха думата за много неща при предишния треньор Георги Дерменджиев, докато с идването на Димитър Димитров нещата се промениха и това поизостри отношенията.
Така, без много да блести, Лудогорец все пак удържа върха, но не убеди, че заслужава да е там.
ПИКЪТ
29.10.2017 г., 14 кръг
ЛУДОГОРЕЦ – ЛЕВСКИ 2:0
Октомври безспорно бе пикът за Лудогорец. Бяха победени последователно Берое (2:0), Черно море (1:0), Етър (4:0) и Левски (2:0). Разградчани вкараха 9 гола, без да допуснат такъв. Мачът със сините беляза края на тази успешна серия. Орлите не оставиха нито за миг съмнения в превъзходството си над сините, които влизаха в мача след 2:2 с ЦСКА. Димитър Димитров-Херо реализира превъзходството си над Делио Роси по отношение на по-големия потенциал и категорично надигра Левски. Головете вкараха Върджил Мисиджан в 11-ата минута и Вандерсон в 59-ата, като победата можеше да е и по-изразителна, защото Лудогорец си правеше каквото поиска на терена в голяма част от двубоя. Стабилната игра в защита, която Херо се опитваше да налага, даде резултат. През есента Лудогорец записа още 14 победи, но нито една от тях не би могла да се определи като впечатляваща.
ПАДЕНИЕТО
27.08.2017 г., 7 кръг
ЛУДОГОРЕЦ – ПИРИН БЛ 1:1
Лудогорец допусна пет грешни стъпки през есента – 3 ремита и 2 загуби. Едно от равенствата обаче бе най-малко очаквано – това с Пирин в Разград – 1:1. „Хиксът“ дойде дни след класирането на зелените за групите на Лига Европа. Лудогорец проспа първото полувреме, като трудно съумяваше да пробие добре подредения тим на Милен Радуканов. Благоевградчани не оставяха почти никакви пролуки. Все пак след час игра Анисе откри резултата. Това не пречупи Пирин, който продължи в същия стил и дочака своя шанс. Три минути преди края Станислав Костов изравни. Надменността, с която Лудогорец пропиляваше положения, бе наказана и сензационната развръзка бе факт.
На 30 ноември разградчани допуснаха още една малко очаквана грешна стъпка. Паднаха с 1:2 от Верея, който почти цяла есен бе раздиран от сериозни финансови проблеми.
БАРОМЕТЪР
Нагоре
Джоди ЛУКОКИ
Идването на Димитър Димитров-Херо имаше ползотворен ефект върху представянето на конгоанеца с холандски паспорт Джоди Лукоки. Той успя да се възползва максимално от отсъствието на друг холандец Върджил Мисиджан, който дълго време отказваше да подпише нов договор и бе изваден от състава. Лукоки вкара 5 гола в Първа лига, като често бе неуловим за защитниците по крилото. Бързината му водеше до сериозно изостряне атаките на Лудогорец. Той е играчът, отбелязал най-голям прогрес през есента.
Другият, който заслужава да бъде отличен, е вътрешният халф Абел Анисе. Херо познаваше отлично качествата му, тъй като го привлече в първия му тим у нас – Черноморец Бургас. В Лудогорец специалистът му даде по-голяма свобода на действие от предшественика му Дерменджиев. Анисе участваше активно и в двете фази на играта и бе много полезен.
Надолу
ВАНДЕРСОН
Бразилското ляво крило започна силно кампанията, вкарвайки общо 3 гола в мачовете срещу Жалгирис и Апоел Беер Шева, но дотам. С напускането на Георги Дерменджиев формата му пое надолу. Отбеляза важно попадение при победата над Левски с 2:0 в Разград, но това бе твърде малко за неговите качества и потенциал. От мача със сините няма гол в Първа лига. Херо не се отказа от него и продължаваше да му гласува доверие, но това не доведе до желаните резултати в играта на Вандерсон.
Доста под очакванията се представи и Светослав Дяков. Постепенно той загуби титулярното си място. Очевидно бе, че с напредването на възрастта си е загубил от енергичността. Вече не е познатият ключов фактор на терена и нищо чудно престоят му в Разград да приключи през лятото, когато договорът му изтича.