Дъщерята на Трифон с уникални разкрития пред БЛИЦ: Какво са си „казали” с баща си часове преди да почине, как смята да отвлече майка си и за спечелената битка с една жена

Една от дъщерите на Трифон Иванов – Галина, е силна и пряма жена. Тя тежко преживя внезапната смърт на баща си през февруари 2016 година, след което бе доста активна на личната си страница във „Фейсбук”. Стотици са постовете й, в които тя споделяше и споделя за татко си. И Трифон, ако я гледа от небето, би се гордял с нея. Защото Галина е истински пример за дъщеря, която обича искрено и от сърце родителите си. Нашият разговор с нея протече ето така…Блиц.спорт

-Рядко, да не кажа почти не даваш интервюта… Вече повече от две години баща ти го няма, но ти продължаваш да пишеш и мислиш за него. Какво беше Трифон Иванов за теб?
– 26 години от моя живот интервютата винаги ги е давал баща ми и това трудно може да бъде преобърнато дотолкова, че аз да заема неговото място. Дали го няма не знам, но… е факт че всички говорят в минало време. Трифон Иванов е… едно много голямо и тежко за мен име, което винаги съм носела без напълно да разбирам и оценявам. Всичко останало е – ТАТИ.

–Сънуваш ли го често?
– Мисля, че го сънувам, когато трябва. Вече приех съдбата по свои си начин. Преди лягах само с мисълта да го видя,

покривах се с негова
блуза, мъчех се всячески
да заблудя сетивата си,

заспивах на негови клипчета… Но той не идваше и не идваше… Тогава реших, че е време да променя нещо и започнах от утрото. Казах си ставаш със мисълта за него и живееш с нея… Вече не ми е нужна тъмнината, в която преди се взирах да открия сянката му – днес го виждам на терасата да рита с малкия, усещам го на всяка тренировка до мен… а всяка топка, която неволно ме докосне, ме усмихва – защото знам че това е той! Знам, че това е Трифон Иванов. Знам, че това е тати.

-Би ли ни разказала за своето детство. Какви са най-ярките ти спомени като дете, свързани с баща ти?
– Много е различно, когато се обръщам назад днес, защото виждам детството си през погледа на родител, а това променя изцяло усещанията ми. Мога да обобщя, че тогава, всичко беше много различно – имаше яко дисциплина в нашето семейство. Майка пишеше правилата, а тати следеше за спазването им. Бяхме си войничета, и сега разбирам, че това е имало своя смисъл. Интересните случки, разбира се, преобладават на територията на България, където като дете си мислех, че всички сме си роднини, защото навсякъде ни посрещаха като ‚наши’. Тук тати си беше като висша институция, с която всички се съобразявахме … и малки, и големи.
А той, как да ви кажа, … пишеше ми по време на час, за да изляза пред училище за малко, с цел да избегнем шумотевици, и ме чакаше спрял движението с бяла лимузина. Тати следеше местонахождението ни като сателит и

знаеше всичко
за гаджетата ни,

преди ние още да станем такива. Все е бдял стъпка пред нас, но ни е оставял да си мислим, че всичко случило се е ‚случайно’…
Тогава си казвах– мега строг е, днес обаче категорично казвам – адски справедлив!

 -Знам, че спомените от неприятното събития болят силно, но те моля да ни разкажеш как разбра за трагичната новина? Кога се видяхте и чухте за последно?
– Бяхме за уикенда в Мадрид, където се канехме  да отпразнуваме празника на влюбените – 14 февруари. Тръгнахме в последния момент, а аз разбрах за дестинацията едва на летището. Тогава помня, че си казах – няма да му звъня, ще го включа направо на видео обаждане от стадион „Сантяго Бернабеу”. Настанихме се във хотела, а аз изгарях от желания да му се похваля, че съм във любимата му Испания. Защото тати обичаше много тази страна – знаете, че беше играл там в Бетис, където остави трайна следа и хората го обичаха. Не дочаках дълго и още по време на вечерята изпратих първата снимка на сина си, захапал парче хамон. Тати, разбира се, веднага отговори на испански в адски добро и приповдигнато настроение. Чатът ни обаче прекъсна без повод и то в сравнително ранен час … И без ‚чао’.
Реших да не отдавам голямо значение на случилото се, но споделих на мъжа си, който ме посъветва да набера тати по телефона, за да се чуем. Навярно леко обидена отложих обаждането за сутринта…  Часове след това разбрах, че

това е бил нашият
последен „разговор”..

-Баща ти имаше ли много приятели в последните години от живота си?
– Да, имаше много приятели… но сред тях двама-трима истински такива.

-А врагове? Кои бяха враговете му?
– Врагове се надявам никога да не е имал- това е силна дума, неправилно позиционирана до човек като тати.

 -Къде са в момента медалите, които е спечелил, и най-вече най-ценният – бронзовият от световното първенство в Щатите?
– В нас! Включително и медалът от Мондиала в САЩ, който той безкрайно много ценеше.

-Как е майка ти Мариана?
– Благодаря ти, че попита за мама. Тя е добре, остават и още няколко години и се оттегля в заслужена почивка. Мислим със сестра ми да си я отвлечем при нас в Германия, но тя още не знае. Стараем се да прекарваме по много време заедно, а тя вече се научи да е и майка, и баща, и баба, и дядо! Обичаме я зверски  със сестра ми Марина – това е!

-Баща ти не е забравен – има турнир и награда в негова памет. Коментарът ти?
– Да, имах възможността тази година дори да успея да отида, макар и само в последния ден от турнира – беше нечовешки вълнуващо!
Факт е, че продължават да се случват събития, на които баща ми бива почетен. Отчитам всяко подобно напомняне и все мечтая благодарността ни да е достигнала до инициаторите им, защото ние наистина се радваме, когато ни покажете че и за Вас, медиите,  той все още е жив!

 -Правиш впечатление на много хора със своите постове във Фейсбук за Трифон Иванов. Силна жена си, които неописуемо обича баща си. Коментарът ти?
– Няма да мога да изкоментирам себе си, но си представям как задаваш този въпрос на баща ми и съжалявам безкрайно много, че не му засвидетелствах всичко това…. приживе, защото признанието на родителите ми е измерения над ‚Фейсбук’ и всякакви социални мрежи.

– Последен въпрос, може и да не отговаряш: Появиха се слухове за разногласия между вас и жената, с която баща ти живееше, преди да почине – Валя, относно наследството му. Както и с Денислава, от която също има дете – момиче…
– Няма проблем – защо да не ви отговоря. Това не е тайна никому. Преди две години нямах представа какво ми предстои, пуснах се право с главата надолу, защото нямаше какво повече да губя.

Сложих картите
на масата и помолих

всички вас за съдействие. Платих с цената на името си, за да стигна до истината, и смело заявявам, че успях. Днес спя спокойно и знам, че си заслужаваше. А за последната му жена – Денислава, не мога да кажа нищо лошо, поддържаме контакт – тя е страхотна майка!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ