Бодуров с разкрития пред БЛИЦ: Какво е предупредил Нестор Ел Маестро и как животът му преди две години рязко се променя

Николай Бодуров е не само капитан на ЦСКА, но и голям биткаджия и истински лидер. Роден е на 30 май 1986 година в Благоевград. Националът даде интервю пред агенция БЛИЦ, което протече ето така:

-Ники, започваме интервюто с въпрос от миналото. Как се запали по футбола в Благоевград, който е известен като люпилня на таланти?
-Дворът пред блока ме запали, както и многото деца, с които ритахме топката безспир. Нямам роднина футболист, който да ме е подтикнал към най-популярния спорт. Просто се влюбих от малък в самата игра. Но малко късно се записах в школата на Пирин. Мисля, че бях на повече от 11-12 години. По-големите виждаха как ритам топката в квартала и ме караха да отида и да тренирам в ДЮШ на „орлетата”. Аз първоначално се дърпах, но един ден реших и така започна всичко.

– В твоя край има доста странни фамилии. Твоята Бодуров какво означава?
– Нямам представа. Наистина. Само знам, че на единия от моите прапрадядовци прякорът му е бил Бодура и оттам е тръгнала името на фамилията ни.

Winbet – удвои тръпката от играта! (18+)

– Бербатов е с пет години по-голям от теб. Имал ли си някакви срещи или спомени с него от детството ти в Благоевград?
-Не. Когато аз започнах да тренирам в Пирин, той вече е бил в школата на ЦСКА.  Така че, не сме имали допирни точки в родния ни град.

– Не мога да не подмина тривиалния въпрос на кой отбор симпатизираше като малък и кои ти бяха любимите футболисти у нас и в чужбина?
– Ще бъда откровен. На Пирин. Твърдо само и единствено на Пирин. Не съм като повечето, които, като играят в ЦСКА или Левски, се кълнат, че от малки били фенове на „червените” или „сините”. В сърцето ми е Пирин и ми тежи, че в момента отборът е в лошо финансово състояние. Като дете не пропусках мачове на тима, който тогава беше много силен. Гонил съм топките зад вратите. Иначе любими футболисти в България не съм имал. Но в чужбина се възхищавах на Фабио Канаваро. Ненапразно той, макар и защитник, спечели „Златната топка” за №1 на Европа през 2006 година. Харесвах още и Пуйол, а в момента свалям шапка на Серхио Рамос. Играе ли сериозно, никой не може да премине покрай него – без значение дали е с топка в крака или без топка.

– Когато подписа с ЦСКА, заяви, че си максималист и искаш да спечелиш титли и купи. До момента обаче нямаш трофей с „червените”. Коя е причината?
– Така е. Винаги се боря, не се задоволявам с малкото. Футболът обаче е колективен спорт и аз съм зависим от съотборниците си. Просто не зависи всичко само и единствено от мен. А коя е причината? Ами все нещо не ни достига – било късмет, било класа, било някакво спорно отсъждане… Някои казват, че сме имали много силни мачове. Така е, но нямаме трофеи, а в ЦСКА всичко друго освен трофеи е равно на неуспех. Защото на „Армията” летвата е вдигната винаги високо.

– Кой мач, откакто си на „Армията”, ти е донесъл най-голяма радост и кой е двубоят, за който не искаш да се сещаш?
– Когато отстранихме Лудогорец в четвъртфинал за Купата през декември 2017 година. Беше много напечен мач, а аз отбелязах красив гол. В тази класация добавям и всичките ни победи над Левски – особено двете поредни с по 3:0. А не искам да се сещам за нито една загуба – без значение дали е от Левски, Лудогорец или друг отбор.

– Бързо ли ти минава след загуба или са необходими няколко дни, за да се успокоиш?
– Такъв ми е характерът – искам винаги да побеждавам. Преди обаче преживявах продължително и много тежко пораженията. Всичко ми беше криво дни наред. Но след като се роди дъщеря ми, се промених. Само да я видя, забравям за загубите и разбирам, че има по-важни неща в живота. Най-важното са децата. Като я прегърна и целуна, се отърсвам от всички негативни мисли и от отрицателната енергия.

– Защо Нестор Ел Маестро не успя в ЦСКА?
– Напрежението го съсипа. Аз съм говорил неведнъж с него. Той е млад и перспективен треньор, но не се е калил. Когато пристигна, му казах, че ЦСКА е друга орбита, че тук изискванията от всички са големи, че има натиск от медии и фенове. Нестор Ел Маестро ми отговори, че това не го притеснява и че е готов за подобни предизвикателства. Но се оказа, че явно не е бил готов… Под негово ръководство отборът не играеше така, както искат феновете – зрелищно и нападателно. Но въпреки това ние все още имаме шансове и за титлата, и за купата. Искам обаче да подчертая, че въпреки всичко Ел Маестро го чака добро бъдеще. Убеден съм, че ще се развие и ще се докаже през годините. Да, стилът му не е зрелищен, но той ще успее. Не са един и двама треньорите, които залагат на дефанзивната игра и печелят титли и купи.

– Любо Пенев ли е правилният избор за нов треньор на ЦСКА?
– Категорично! Той е най-точният треньор в момента. Разбира футбола, работил съм преди с него, един от най-добрите, които са ми били треньори. И нещо, което никак не е маловажно, даже напротив – Пенев е цесекар и се върна у дома. Публиката безкрайно много го обича, но аз искам да предупредя феновете. Нека не бързат, нека имат търпение, защото с магическа пръчка няма как да стане от днес за утре. Нека запалянковците се заредят с позитивизъм. Ето срещу Етър играхме слабо, защото сме в процес на трансформиране от един  на друг стил на игра. Любо залага на офанзивния футбол, на атаките, а при Нестор беше обратното. За да променим облика си, ни трябват още малко тренировки и обиграване. Въпросният атакуващ стил приляга на ЦСКА. Някак си не ни отива да се браним по време на домакинските ни мачове.

– Част си от националния отбор. Какво не ни достигна, за да сме първи в групата в Лигата на нациите?
– Мачът в Норвегия. Или по-точно – първото полувреме. Това беше най-слабото ни първо полувреме. Има и още нещо – трябва веднъж завинаги да си повярваме, че можем. А ние наистина можем.

– Как виждаш евроквалификационната ни група за Евро 2020, където сме заедно с Англия, Чехия, Черна гора и Косово?
– В нашата група има един изявен фаворит и нито един аутсайдер. Ако си мислите, че в Косово ще ни бъде лесно, се заблуждавате. Това е доста тежък съперник. Но ние ще сме готови за битките, защото националният отбор от доста години не е участвал на голям форум. Така че, силно се надявам да сме част от съставите, които ще са на Евро 2020.

– Голям мъжкар си на терена и същевременно си цар на лафовете извън него? Имало ли е обаче случай да използваш дар словото си по време на мач?
-О, когато мачът върви в наша полза, пускам от обичайните си лафове на терена. Бъзикам и съперниците, и съотборниците си. Но ако падаме, всички са ми криви. Съиграчите ми ме изнервят и постоянно им правя забележки. Като цяло обаче съм весел човек и с голямо чувство за хумор. А хуморът, както е казал народът, лекува и помага.

– С какво ще запомниш престоя си в английския Фулъм?
– С това, че бях капитан в един-два мача за Купата. Голяма признателност. Играх във второто ниво на английския футбол, което е на светлинни години пред нашето. В Англия всичко ти е осигурено до най-последния детайл и мислиш само и единствено за двубоите. Там винаги ти ръкопляскат даже и да загубиш, а в България често те псуват и ругаят, понякога и при победа. Играеш пред почти празни трибуни, а на Острова стадионите са претъпкани до краен предел. Но аз не обвинявам хората у нас. В България животът е тежък – всеки се бори за хляба си и не всеки може да си позволи лукса всяка седмица да вади пари за билети, за да отиде на стадиона. Имаме си обаче един голям проблем ние, българите. Много сме завистливи и все гледаме в паницата на другия. Докато това не се изкорени, нищо добро не ни очаква.

– Стана въпрос за дъщеричката ти Никол, която наскоро навърши две годинки. Къде се намираше, когато тя се роди, и как поля голямата новина?
– Тогава тъкмо бях подписал с ЦСКА и се разбрах с ръководството да не пътувам за лагера в Испания, докато не мине раждането. Първите два-три дни не осъзнавах, че съм станал татко. Но след това усетих какво нещо е да имаш дете – това е неописуема радост и огромна отговорност. Споменах ви вече, че Никол ме промени. Преобразих се. Друг човек съм вече. Преди си падах по купоните и шумните компании, защото съм веселяк. Сега предпочитам да съм си вкъщи при двете най-скъпи дами в живота ми. Не знам дали ще ми повярвате, но шумът днес ме натоварва. Предпочитам семейния уют и се радвам, че го имам.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ