Джони Велинов разкри пред БЛИЦ любопитни факти за Любо Пенев и посочи кои са го извадили от националния отбор

Роденият на 5 октомври 1957 година Георги Велинов е легендарен вратар не само на ЦСКА, но и на българския футбол. Джони даде интервю за БЛИЦ, в което говорихме както за настоящето, но и за миналото.

– Г-н Велинов, как ще оцените представянето на ЦСКА през пролетта след колебливото начало и загубата от Левски?
-Нормално беше да не стартираме мощно и победоносно. Все пак беше извършена треньорска смяна дни преди старта на полусезона и на новия треньор му трябваше време. За щастие отборът живна и заигра стабилно. Това си пролича най-вече в мачовете със Септември на „Армията” и с Етър във Велико Търново.

-Загубата от „сините” на какво я отдавате? Главно на съдийските грешки ли?
-Категорично! Сигурен съм, че съдията е осъзнал грешките си, защото те бяха две – изгонването на Джеси, когато той заслужаваше само жълт картон, и подминатият фаул срещу Турицов на Паулиньо преди автогола на Перейра. Реферът обаче никога няма да признае публично, че е сбъркал. Но съм убеден, че отвътре го гризе съвестта.
Допреди тези ситуации ЦСКА стоеше по-добре на терена. Някои казват: Абе, защо не играхте стабилно и не изравнихте през второто полувреме? Как обаче да го направиш, след като си с човек по-малко. Освен това и контузиите ни попречиха – помните, че Евандро рано напусна заради травма.

-Любо Пенев ли е точният човек, който трябва да води отбора?
– Да. Той е наш човек. Роден е тук. Милее за клуба. Той е на точното място. Чувства се на собственото си място. Казах ви вече, че отборът живна и смятам, че с всеки предстоящ мач ще играем по-добре, защото Любо разбира футбола, разбира треньорския занаят. Хубавото е, че феновете са с  него и го подкрепят, тъй като Пенев е техен любимец. А още по-хубавото е това, което прави Любо – налага млади футболисти. Най-вече Иван Турицов. Никой не предполагаше, че момчето ще успее. Повечето предричаха да прегори, но Иван показа качествата си и най-вече характер. Но аз не се учудвам от Любо. Кръвта вода не става. Той е като чичо си Димитър – има нюх към талантите, обича да им дава път. Рискува, но рискът си заслужава. Аз се радвам и за Смоленски, който е страхотен футболист и влезе в игра в Търново срещу Етър. Дай Боже той, Турицов и останалите младоци догодина да са звезди на ЦСКА.

-Някои обаче не подкрепят Любо на треньорския пост…
-Кои са тези някои. Разни анонимни драскачи из интернет ли? Моля ви, нека не обръщаме внимание на такива хора. Любослав Пенев е отличен треньор и трябва да му се доверим и да сме плътно с него.

-Вие сте звезда в ЦСКА, когато в средата на 80-те години Любо прохожда в първия тим. Какви спомени пазите от него тогава? Разкажете някоя интересна история.
-Да, при мен проходиха Любо, Емо и Ицо. Ще ви разкрие нещо интересно за Любослав Пенев от онези години. Той почти винаги оставаше на терена, за да тренира допълнително. Имаше огромен хъс, имаше огромно желание в Любо. Беше млад момък, но мъжкар! Другото, което ме впечатли в него, беше характерът му. Още тогава беше истински армеец и истински биткаджия. Не се предаваше, не мрънкаше. Помня един мач срещу Славия. Мисля, че хеттрик им заби. Но тогава не само вкара три гола, но и… спаси толкова. Поне два пъти изчисти топката с глава от голлинията при корнери. Възхитих се от тези му прояви – особено в защита, защото, знаете, той беше чист централен нападател. На другия ден във вестниците всички пишеха за трите му гола, но нямаше нито ред за другите му отлични изяви – в дефанзивен план.

-През миналата година ЦСКА се прицели в титлата и купата и накрая не спечели нищо. Как ще е сега?
– Нищо не се знае. Вижте какви аномалии се получиха – ние губим, Лудогорец губи, Левски – също. И сега всичко започва наново. Който има повече железни нерви, ще ликува с трофеите. Мисля, че ЦСКА има шанс и за шампионската титла, и за купата на България. Ненапразно Десподов си взе с №32 в Каляри. Това чакаме – 32-ата титла.

-Мачът в Разград за купата на България ли е най-важният през настоящия сезон?
– Купата е най-краткият път до триумфа, така че смело можа да кажа, че е най-важният. Дано го спечелим. Да, там се играе трудно, ще бъдем гости, но никой няма да ти даде купата даром. Необходимо е да я спечелиш. А за да я спечелиш, минаваш през тежки препятствия. Няма как.

-Вие сте легендарен вратар и предполагам следите под лупа изявите на Черниаускас. Коментарът ви за играта му?
-Добър вратар. В ЦСКА няма никога да дойде лош вратар. Имаше проблем при играта с крака, но успя да го изчисти, за което го поздравявам. Много скромно и мълчаливо момче, което има огромен потенциал.

-Снощи Ливърпул елиминира Байерн на осминафиналите от Шампионската лига, а вие сте играли срещу двата отбора в далечната 1982 година. Какво тогава не достигна на ЦСКА, за да се класира на финала?
-Самочувствие. Не си повярвахме след 3:0 срещу Байерн в София в 18-ата минута. Снощи се радвах за Ливърпул, защото ги отстранихме, а Байерн не можахме. Класата в момента си личи. Байерн е слаб отбор. Хайде, слаб може би не е точната дума, но далеч от класата си. Ако тогава през 80-те баварците бяха толкова зле, щяхме да ги елиминираме. Но те бяха сила. Само ще спомена две от звездите им в онези години – Карл-Хайнц Румениге и Паул Брайтнер.

-По-възрастните фенове няма да забравят, че имате гол от едната врата в другата – срещу Чепинец (Велинград). Помните ли мача през декември 1981 година за Купата на Съветската армия и как се стигна до любопитното попадение при гръмката победа на ЦСКА с 9:1 на „Армията”?
-Такива мигове не се забравят. Забелязах, че техният вратар се беше навел да си връзва обувките. Духаше вятър към тяхната врата. Намирах се малко до дъгата на нашето наказателно поле и изритах топката, забелязвайки, че стражът на Чепинец е наведен. Той, горкият, докато осъзнае какво се случва, кълбото тупна пред него, прескочи го и се оплете в мрежата. Директно в ъгъла се заби, където паяците спяха.

-Знаете ли, че след този ви гол футболният фолклор прекръсти Велинград на Велиновград?
– (Смее се). Да, да. Ние сме остроумен народ. Това е само един от многото бисери, които хората са измислили.

-Бяхте отличен вратар, но защо твърде млад – едва на 26 години, спряха да ви викат в националния отбор?
-Имах проблеми с треньорите. Никога не съм искал да приключа толкова рано в националния. Така обаче решиха от треньорския щаб, те ме извадиха от представителния тим на страната ни. В националния може да имам немного мачове, но почти целият ми футболен живот премина на „Армията”. Миналата есен, на 12 октомври 1978 година, се навършиха 40 години, откакто заиграх с екипа на ЦСКА в Борисовата градина. Никак не са малко тези години, нали?…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ