100 години ФК “Добруджа”: Диян Божилов – рекордьорът по голове и асистенции в “А” група (ВИДЕО)

Два от най-важните рекорда в историята на всеки клуб държи една от легендите на „Добруджа“. Футболът е игра на голове, а най-голямото майсторство е тяхното изработване. Именно в тези две класации Диян Божилов е начело в историята на „Добруджа“ в А група. Той е най-резултатният футболист на жълто-зелените по терените на елита с 35 гола. Но преди всичко Дидо Божилов ще бъде запомнен с уникалния си поглед върху играта и техничните пасове. С образцовите си центрирания и перфектните извеждащи подавания той е рекордьор и по голови асистенции за „Добруджа“ в А група. Играе точно 200 мача в елитния ешелон за родния си отбор. В тази престижна класация е изпреварен единствено от Румен Боев, който има 212 срещи за „Добруджа“ в А група.

Началото на успешната кариера на Диян Божилов е поставено през лятото след втори клас – тогава постъпва в школата на „Добруджа“. Негов първи треньор е Петър Киров – наставникът, който десетилетие по-късно класира отбора в А група, като в състава е и младият Дидо Божилов.
„От него съм научил най-много и за футбола, и за живота. Петър Киров беше треньор, изпреварил времето в развитието си. Беше и много голям педагог“, спомня си Дидо Божилов.

В детския състав на „Добруджа“ набор 1971, който треньорът Петър Киров селектира, личат още имена като вратарите Красимир Колев и Недко Недев, Румен Славов, Румен Боев, Светослав Кръстев, Атанас Стефанов.

Това звездно поколение винаги печели първото място на Купата на героите за Североизточна България. При юношите младша и старша възраст Диян Божилов и неговите съотборници ежегодно се класират за финалната четворка на републиканското първенство. От този период халфът има един сребърен и два бронзови медала от шампионата на България. Ставал е и голмайстор на финалите за юноши.

Любимец сред футболистите от мъжкия отбор на „Добруджа“  в този период му е Николай Костов. Няма обаче възможността да играе заедно с него. Дидо Божилов влиза в първия отбор през 1988 г., точно когато Николай Костов е привлечен в „Левски“.

Шанс да заиграе при мъжете получава от треньора Курти Недев. Диян Божилов дебютира в професионалния футбол на 17 години при домакинската победа над „Академик“ (Свищов) с 1:0 с гол на Хараламби Хараламбиев през второто полувреме. Бързо се налага като титуляр и през всички сезони в „Добруджа“ е бил водещ играч на тима.

Първата от многото му асистенции в А група идва още в третия мач след влизането в елита. Подава за един от най-важните голове в историята на отбора – за първата победа в А група след 22-годишно прекъсване, и то срещу един от двата големи гранда в българския футбол – „Левски“. На 31 август 1991 г. в мач от третия кръг на А група жълто-зелените печелят с 1:0 пред 20 000 зрители на стадион „Дружба“. След пробив отдясно в 65 мин. Дидо Божилов центрира към Стоян Димов, който с глава реализира единствения гол в мача.

„Това беше много силен мач за „Добруджа“ срещу много силния „Левски“ с 8 национали в състава си – отбор, който не можеш да победиш с късмет, а трябва да дадеш всичко от себе си. Беше голяма битка. Имах такъв ден, че каквото и да направех, се получаваше. Всичко в тази среща ми спореше. Беше един от най-добрите ми мачове за „Добруджа“, а тогава бях най-младият футболист в отбора, на 20 години. Всички направихме уникален мач и заслужено победихме „Левски“, сподели плеймейкърът.

През сезон 1995/1996 Диян Божилов е част от магическата халфова линия на „Добруджа“ с Емил Мицански, Стойчо Стоилов и македонеца Ристе Милосавов – една от най-техничните и креативни полузащитни четворки в българския футбол, с  която отборът постига най-доброто класиране в историята си – седмо място в А група. 30 мача от 30 шампионанти кръга и 8 гола – Дидо Божилов е с огромен принос за най-големия успех в историята на добричкия футбол. На 24 септември 1995 г. той бележи първия гол във вратата на ЦСКА при домакинската победа с 2:0, след която „Добруджа“ се изкачва на пето място във временното класиране в средата на есенния полусезон.

„Бяхме много силен отбор с опитен треньор като Янко Динков. Можехме да се класираме поне две места по-напред. И преди това обаче сме имали много добра халфова линия – със Стоян Димов, Симеон Чилибонов и др.“, заяви Диян Божилов.

Нападателите, с които смята, че е оформил най-добър тандем са привлеченият от ЦСКА при влизането в А група Румен Стоянов и Серж Йофу, който играе за „Добруджа“ година и половина в края на 90-те. Много от головете на котдивоареца за „Добруджа“ са след асистенция на Божилов, но отличното им разбирателство на терена включва и завършени с попадение на халфа атаки на „Добруджа“ след комбинация с африканеца.

„Добър, но мързелив – това беше първото ми впечатление за Серж Йофу, когато го видях в игра. Беше в началото на 1998 г. в една контрола срещу „Спортист“ (Генерал Тошево). Направи ми добро впечатление, че е много силен с топка в крака. Но много-много не се движеше и помислих, че е мързеливец. Но после ме опроверга и помогна много на „Добруджа“. Оказа се, че е дошъл без да е карал подготовка. Адаптира се обаче много бързо към отбора – само за 2-3 мача пасна на състава. Серж Йофу е най-добрият чужденец и най-добрият централен нападател, играл в „Добруджа“. Той е отличен футболист, от много висока класа. С него се разбирахме само с поглед, имахме отлично взаимодействие“, сподели Дидо Божилов.

И цифрите категорично потвърждават неговите думи. През сезон 1998/1999, единственият цял шампионат с жълто-зеления екип за Серж Йофу, черната перла в атаката на „Добруджа“ бележи 11 гола. Голмайстор на отбора през този сезон е Диян Божилов с рекордните в кариерата му 13 попадения за едно първенство – много от тях след асистенция на котдивоареца. Кампания 1998/1999 е втората най-успешна в историята на „Добруджа“. Отборът на Добрич завършва на девето място, пред пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“, „Спартак“ (Варна) и др.

През 90-те стадион „Дружба“ има статут на непревземаема крепост. Силната игра като домакин на „Добруджа“ е в основата на серията от 9 поредни сезона в А група – една от най-продължителните за провинциален отбор.

Ето какво е обяснението на Дидо Божилов: „Не сме били кои знае колко големи футболисти, бяхме добри футболисти, на републиканско ниво. Но силата ни беше добруджанският дух. Правили сме много драматични обрати – 4:3 срещу Локо София, 3:2 срещу Локо Пловдив и др. Печелехме и мачовете с голямо напрежение, когато е трябвало да бием на всяка цена. А такива победи дават самочувствие и опит за следващите мачове. Помагаше ни много и пълният стадион. Публиката ни вдъхновяваше. Хората в Добрич живееха с отбора. Усещал съм винаги любовта им към мен и всички футболисти на „Добруджа“. Дори и да сме губели някой мач в Добрич, публиката ни изпращаше добре, защото виждаше, че сме направили всичко възможно да победим.“

Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров