100 г. ФК Добруджа: Румен Стоянов – головата машина от първата половина на 90-те
През 1991 г., след 22-годишно отсъствие, „Добруджа“ отново е в А група. Отборът е изграден предимно от местни състезатели – опитни бойци и млади таланти, и подсилен с няколко много качествени попълнение отвън. Едно от тях е с огромен принос за успешната кампания. Головете на Румен Стоянов (най-вдясно на снимката) осигуряват оставането на „Добруджа“ е елита в дебютния сезон на отбора в майсторския ешелон. Той бързо става любимец на жълто-зелените фенове със сърцатата си игра. Популярността му в Добрич в годините, когато играе за „Добруджа“, е толкова голяма, че местните фризьори често чуват от момчетата и младежите: „Направи ми прическа като на Румен Стоянов“.
Той е роден през 1968 г. и е юноша на ЦСКА. Още на 17 години е включен от Димитър Пенев в мъжкия отбор. За 5 сезона изиграва 31 мача за ЦСКА – в един от най-силните състави на армейците в историята, в чието нападение са още Ицо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов. През лятото на 1991 г. започва подготовка със „Славия“, но малко преди старта на сезонa получава покана от „Добруджа“ и я приема. Дебютът му с жълто-зеления екип е срещу родния му клуб пред над 25 000 зрители на стадион „Дружба“ в Добрич, като ЦСКА печели с 4:0. Двата отбора се срещат още на 3 пъти през сезона и в следващите мачове „Добруджа“ играе като равен с равен срещу столичния гранд. През декември 1991 г. тимовете са съперници на 1/8-финалите за Купата на България. Първият мач в Добрич завършва 1:1. Стоян Димов открива за „Добруджа“, а Ивайло Андонов бележи изравнителния гол. На реванша гостите оказват сериозна съпротива, но ЦСКА се класира за следващия кръг с общ резултат 3:1. Двата отбора се срещат отново на Армията в първия кръг на втория полусезон на А група на 22 февруари 1992 г. „Добруджа“ е много близо до сензацията срещу бъдещия шампион на страната. Георги Велинов, Трифон Иванов, Анатоли Нанков, Лъчезар Танев, Йордан Лечков и останалите в звездния състав на домакините повеждат с 2:0. Силната игра на добричлии е материализарана 7 минути преди края, когато именно Румен Стоянов бележи във вратата на ЦСКА. „Добруджа“ се хвърля смело в атака и в последните секунди гредата спасява домакините, след удар на Ради Вардаров. 2 седмици след първия мач с ЦСКА, на 31 август 1991 г. „Добруджа“ побеждава другия претендент за титлата – „Левски“, с 1:0 в Добрич. Друг много важен успех през сезона е постигнат на 9 май 1992 г. В мач от 27 кръг на А група в Пазарджик местният „Хебър“ и „Добруджа“ излизат в пряка битка за оставане. Възпитаниците на Петър Жеков печелят с 1:0 с гол през второто полувреме на друг юноша на ЦСКА – Николай Димитров. С голяма заслуга за скъпоценната победа е и вратарят Илия Вълов, който има изключителни прояви срещу избраниците на Динко Дерменджиев.
Силните игри и многото голове осигуряват на Румен Стоянов трансфер в „Левски“. Играе и за „Етър“, преди в началото на 1994 година да се завърне в „Добруджа“ за още сезон и половина на стадион „Дружба“. Скоро след като облича повторно жълто-зелената фланелка, той отново е големият герой за отбора – в един от най-лудите мачове в историята на клуба. „Добруджа“ започва пролетния полусезон с домакинска загуба от „Шумен“. След това добричлии влизат в серия от 3 поредни равенства – като гости на „Етър“ във Велико Търново и на „Спартак“ (Варна), и 0:0 срещу третия в класирането „Ботев“ (Пловдив) в Добрич. Успешните игри срещу силни отбори будят оптимизъм, но са нужни точки в битката за спасение. Така следващият мач – домакинството на „Локомотив“ (София) на 20 март 1994 г., попада в графата задължителни за спечелване. В началото на второто полувреме обаче гостите водят с 2:0. В тази тежка ситуация Румен Стоянов връща „Добруджа“ в мача, а Диян Божилов бележи изравнителния гол. Само точка обаче не върши работа на домакините. Те продължават да атакуват и с втория си гол в мача Румен Стоянов прави обрата пълен. Влезлият като негов партньор в атака през второто полувреме млад нападател Атанас Георгиев дава още по-голяма преднина, като бележи за 4:2. За да е пълна драмата, „Локомотив“ връща един гол в края. „Добруджа“ обаче запазва аванса си и достига до една от най-важните и драматични победи в историята си с 4:3.
„Играл съм със сърце и душа за един много силен отбор на „Добруджа“. Гордея се, че съм бил част от него. И двамата ми периода в „Добруджа“ бяха изключително успешни за мен. В Добрич преминаха едни от най-хубавите ми години като футболист. „Добруджа“ в продължение на много сезони беше страшилище за всички грандове в българския футбол. Имах страхотни съотборници – когато концентрацията беше на необходимото ниво, беше невъзможно да загубим мач в Добрич. Самите ние се забавлявахме, играейки в този отбор. Добруджанската публика е забележителна – една от водещите в България. Виждал съм стадиона толкова пълен, че ако хвърлиш една стотинка, нямаше къде да падне на земята. Имаше хора по пистата и по дърветата. Пожелавам от сърце това време да се върне в Добрич“, сподели Румен Стоянов в интервю за медийна група „Добруджа“.
След състезателната кариера, той успешно гради и треньорска. Водил е „Монтана“, „Миньор“ (Бобов дол), „Свиленград“, „Марек“ (Дупница) и „Академик“ (Свищов) в А и Б група. От 5 години е директор на детско-юношеската школа на „Сливнишки герой“ (Сливница).
