Чорбаджийски в откровена изповед пред БЛИЦ: В ЦСКА ме вадеха от състава без обяснение

Защитникът Божидар Чорбаджийски опитва да пробие в румънския гранд ФКСБ (б.р. – доскоро Стяуа), след като ЦСКА го преотстъпи до Нова година. 24-годишният софиянец е амбициран да се наложи в настоящия си клуб и да продължи развитието си зад граница.БЛИЦ

В откровеното интервю, което даде за БЛИЦ, юношата на ЦСКА сподели, че е бил длъжен да потърси промяна и да си тръгне от “Армията”, след като не получаваше шанс в последните месеци:

– Как се развиват нещата във ФКСБ, адаптира ли се вече?
– Да, адаптирах се, всичко е наред. Намерих си и апартамент, в който се настанихме с приятелката ми. Тя вече е при мен. Добре се чувствам в Букурещ, животът е доста сходен като този в София. Знам за какво съм дошъл във ФКСБ. Тренирам здраво, по цял ден съм в базата. По два пъти на ден имаме занимания. Тук условията са невероятни, предлагат ни всякакви удобства, дори и басейн има.

– Дебютира обаче с тежка загуба 0:4 и червен картон. Беше ли голям шок за теб?
– Не, изобщо. Просто по медиите се драматизира, че съм направил разочароващ дебют. Беше си най-обикновен мач, който ми помогна по-лесно да се адаптирам в Румъния. Съдиите тук свирят доста по-различно от българските. Имат критерии, по които ги оценяват. Червеният ми картон беше за удар с лакът. Бях изненадан, нещо ново за мен. Но хубаво, че ми се случи рано – още в първия ми мач тук, за да си взема поука. Нищо фатално не е станало, нито играх слабо. Просто удар с лакът по противник при спор за топката, за което тук съдиите веднага санкционират, дори да си го направил без умисъл. Това беше просто момент, който те учи.

Румънските рефери са по-строги от българските ли?
– Да, абсолютно. Румънските съдии са по-строги от нашите. Вече съм сигурен в това не на 100, а на 200 процента. Следя всички мачове от местното първенство, има много картони и дузпи. В Румъния почти във всеки двубой се отсъжда дузпа и червен картон. И не защото се играе грубо, просто критериите им са много завишени. И реферите ги спазват стриктно. Неслучайно румънски съдии свирят често в Шампионска лига и Лига Европа. Червеният картон, който получих при дебюта си, ме научи да внимавам повече.

– Преди дни игра и за Купата на Румъния, започвайки титуляр.
– Да, беше хубав мач за самочувствието ми. Определено са ми нужни подобни срещи. Играх, спечелихме, ставам по-сигурен. Надявам се да играя и в 1/8-финала, ще гостуваме на Университатя Клуж. Тренирам и си чакам шанса.

– След дебюта с червен картон обаче нямаш записано участие в първенството. Трудно ли е да пробиеш?
– Истината е, че тук гледат на теб като наемник. Дошъл съм за четири месеца. Чакам си шанса, засега отборът върви добре. Последните четири мача се представяме силно – 3 победи и 1 равенство. А когато отборът върви, промени не се правят. Като получа шанс, а вярвам, че това ще се случи, ще се постарая да се докажа.

Дано платят на ЦСКА и да залагат редовно на мен. Ако ме купят, ще гледат по друг начин на мен. Не се надценявам, не съм в Букурещ да отбивам номера, но просто на този етап такава е картинката. В България се тръби, че съм резерва и търкам пейката в Стяуа, че нищо не става… Но всъщност много малко хора, които се интересуват от мен и от футбола, знаят колко време е нужно да се адаптираш. Едва ли има някой, който е дошъл и веднага е заиграл. В момента не се гледа на мен като основен футболист, а на играч, който може да свърши работа. Тренирам и се опитвам да убедя треньорите, че съм достатъчно добър и мога да помогна на отбора.

– Казваш, че се надяваш Бекали да те откупи от ЦСКА. Това означава ли, че не мислиш за връщане на “Армията”?
– В Румъния съм напълно задоволен. Тук нивото на футбола е по-високо, отборите са почти всяка година в евротурнирите. Тази година е изключение Стяуа да не е Европа. Искам да имам силен сезон и от настоящия ми клуб да направя по-голяма крачка. Надявам се и да се върна в националния отбор – най-голямата сцена за всеки футболист. На този етап не мисля за завръщане в България, освен ако не се наложи. В Румъния драпам със зъби и нокти да ям бял хляб.

– Как се озова в Румъния и не искаше ли да продължиш в ЦСКА?
– Имаше вариант да остана в ЦСКА, по-скоро натам отиваха нещата. Но към края на трансферния прозорец бях принуден да говоря с ръководството на клуба и да поискам промяна, защото не бях щастлив. Радвам се, че откликнаха на молбата ми. Още от момента, в който уведомих ръководството, че имам желание да изляза в чужбина, ми казаха, че някой трябва да плати. Дани Ганчев ми се обади един ден и ми каза, че има предложение за мен и ме попита дали съм доволен от условията, които ми предлагат от ФКСБ. Разбрахме се. Това, което ми предложиха, беше добро за мен. Оставаха 12 дни до края на трансферния прозорец и не бях сигурен дали ще дойде друга оферта и реших да приема тази на румънския гранд. ЦСКА ме преотстъпи с опция за откупуване. Иначе договорът ми с ЦСКА е за още две години и половина.

– Защо не беше щастлив в ЦСКА?
– Защото не играех. С идването на Любослав Пенев започнах да получавам по-малко шанс. Доиграх сезона, останахме на точка зад Лудогорец и беше много кофти, че не станахме шампиони. После по време на подготовката Люпко Петрович ми казваше, че съм основен футболист и ще се разчита на мен. И след два мача без обяснения ме вадеха от групата. Последните месеци не бях щастлив в ЦСКА. При положение, че бях капитан и национал, и в един момент дори не попадам в групата.

– Потърси ли обяснение от треньорския щаб?
– Нищо не ми казваха. Нямаше комуникация между мен и треньорите. Аз обаче продължавах да тренирам усърдно, чаках два месеца да видя за какво става въпрос. Но повече не исках да си губя времето. Гардът ми падна просто, не бях щастлив и беше нормално да потърся промяната. Благодарен съм, че ме пуснаха в Румъния. Желая само успехи на ЦСКА – клубът, който е в сърцето ми. Това, което съм, го дължа изцяло на ЦСКА. Те ми дадоха шанс да се развивам години наред. Без ЦСКА нямаше да бъда това, което съм в момента. И съм абсолютно признателен на ЦСКА още от дете. Клубът ме е възпитал, създаде ми манталитетът на победител. За мен ЦСКА е начин на живот

Просто сега дойде етапът, в който искам да продължа да се развивам и трябваше да потърся промяната. Амбициозен човек съм, обичам предизвикателствата. Амбициран съм да се докажа и в Стяуа, защото в ЦСКА вече го направих. При положение, че си бил капитан и национал, и когато вече не играеш, разбираш, че мястото ти не е там и е напълно логично да потърсиш промяна.

– В момента и Николай Бодуров е в ситуация като твоята. Той също не играе, дори е извън групата. Коментарът ти за случващото се с него?
– Нямам представа защо се случва това и с него. Има хора, които могат да дадат отговор на този въпрос. Чух се няколко пъти с Бодуров, комуникираме. Пожела ми успех в Румъния. Благодаря му, че съм се учил от него. Чисто професионално се разбирахме на терена.

– ЦСКА изостава с 8 точки от Лудогорец. Ще успее ли да се пребори за титлата?
– Боли ме, че е така, ще бъде трудно. Осем точки са голямо изоставане. И в Стяуа сме на същия хал (б.р. – настоящият му отбор е на деветото място с 14 точки след 11 кръга). Бяхме последни допреди три кръга, след което спечелихме 7 точки в изминалите три мача. Колелото се преобърна на 360 градуса и нещата потръгнаха.

ЦСКА има шанс за титлата, още нищо не е решено. Предстоят много мачове. Въпросът е психологически – момчетата да се отърсят по-бързо след загубата от Берое. Дано влязат в победна серия. ЦСКА и Стяуа са големи отбори, с уникални фенове. И рано или късно двата клуба ще се върнат там, където им е мястото – на върха. За бъдещето на ЦСКА не се притеснявам и знам, че го чакат само светли дни. На “Армията” ще намерят път да се върнат там, където трябва.

– Кои са най-паметните мигове в кариерата ти до момента?
– Спечелената Купа на България през 2016 г. Това е спомен за цял живот. Беше уникално, 35 хиляди на финала, след това шествие из цяла София. Емоцията е нещо, което никога не могат да ти вземат. Много съм щастлив, че го изживях. Може пак да го изживея с ЦСКА, бъдещето ще покаже. Но наистина този успех, който постигнахме тогава, беше нещо велико.

– С контузии ли са свързани най-тежките ти моменти в кариерата до момента?
– Тежките ми контузии бяха в юношеските ми години. Когато дръпнах много бързо на височина, ме удари в кръста. Чупих глезен, после и ръка. Но аз съм позитивен човек, никога не съм тъжен. Може би последната ми година беше застой и също я причислявам към тежките ми моменти. Но всеки спортист има крачки назад, за да се засили и да скочи още по-напред. Нещата при мен се развиха много бързо. На 22 години от играч във “В” група станах национал. А и да си капитан на най-великия отбор е наистина огромна крачка. Това беше върхът ми. А след това, когато не играеш, не си в националния отбор, значи си в застой. Със сигурност правя каквото трябва и се надявам скоро да се върна в националния отбор. Красимир Балъков правилно не ме вика. И аз да съм селекционер, ще взема същото решение. Боли ме, че не съм с момчетата, след като две години не пропусках лагери на националния отбор. Сега виждам другата страна на монетата. Виждам кой е до мен, кой ме подкрепя и кой наистина ми е приятел. Спортът е падения и върхове.