ЦСКА фалира и три години по-късно България капитулира
През 2016 г. пренаписахме правилата за развитие на българския спорт и срещу Англия обрахме плодовете на нашия труд
Вчера премиерът на България Бойко Борисов поиска оставката на президента на БФС Борислав Михайлов, изтъквайки като мотиви срамната загуба на “лъвовете” от Англия с 0:6 и лошите резултати на футбола ни. Министър- председателят разясни, че е разпоредил на Министъра на спорта Красен Кралев да прекрати взаимоотношенията си с футболния съюз до напускането на Михайлов.
В думите на Борисов за състоянието на българския футбол със сигурност има резон, но е много важно да се каже цялата истина за “убийството” на най-популярния роден спорт.
Смея да твърдя, че то бе официализирано не в началото на тази седмица срещу Англия, а на 9 септември 2016 година. Срамният резултат от преди два дни до голяма степен е следвствие на събитията от преди три години, когато бе отприщена анархията.
Сигурно доста хора са забравили какво се случи на тази дата и затова ще припомним: тогава бе официализиран умишленият фалит на най-успешния футболен клуб в България – ЦСКА.
Именно показното “убийство”, извършено по вулгарен начин пред очите на цяла България, даде ясна представа как ще се работи за “развитието” на този спорт – с лъжи, натиск над несъгласните и заобикаляне на всякакви морални и правни закони.
Цялата тази каша ни докара нови сериозни проблеми. За тях почти не се говори в България, но те продължават да създават главоболия и на УЕФА, и на ФИФА.
Да сте чули някой да е подал оставка заради казуса “ЦСКА”?! Не.
А трябва ли да има оставки и разследване?! Да.
Именно тук е разковничето на проблема. ЦСКА е фундаментален клуб за България, много по-важен от някаква загуба, било тя и с 0:6. Ако тогава бе реагирано адекватно, може би и вчерашното унизително поражение щеше да бъде избегнато, тъй като българският футбол нямаше да е извън всякакви норми и правила.
И ако критикуваме Цар Футбол, какво да кажем за останалия спорт? Дали той не се нуждае от далеч по-големи промени?
Няма да е пресилено ако използваме фразата “спортът ни е на дъното, но всеки ден намираме начин да копаем още и още надолу”. Някакъв светъл лъч са художествената гимнастика и Лудогорец, но това е твърде малко. Всички останали спортове, особено отборните, бележат огромно отстъпление не от вчера и днес. Погледнете волейбола, баскетбола, вдигането на тежести, леката атлетика, плуването, бокса и тн.
Да, имаме тук-таме епизодични проблясъци на Григор Димитров, Мирела Демирева, Кубрат Пулев и още няколко спортисти, но те постигат прилични успехи не благодарение на правилната работа на съответните федерации и ММС, а защото развиват своя талант далеч от тях.
Така че когато говорим за промяна, не трябва да делим футбола от останалия спорт, а да го разглеждаме като общ проблем.
Проблем, който да не се използва като добра възможност за разчистване на сметки, защото знаем неадекватната позиция на всички политически партии, на повечето медии и на почти всички футболни деятели относно фалита на ЦСКА, а да намерим решение за излизане от кризата.
Първата стъпка е много проста и тя трябва да кънти в главата на всеки един български гражданин: “Спазвайте законите! Не заобикаляйте правилата!”.
Всичко останало е въпрос на талант, а в исторически план българските спортисти нееднократно са доказвали, че имат такъв в изобилие.
