Откриха ги по-вълнуващо от Пекин: със стил, фантазия и много английски хумор

Обещаха и го направиха. Шоуто по откриването надмина това в Пекин. Режисьорът Дани Бойл може да е спокоен, че всяко пени от бюджета му от 27 милиона английски лири си струва.sport.bnt.bg

7 млади атлети, избрани от седем олимпийски шампиони запалиха огъня. Нещо, което прогнозира коментаторът на БНТ Вера Маринова. Браво, Вера! Това което ги отличи от пекинския спектакъл е чувството за хумор, чийто връх бе скеча на комедийния актьор Роланд Аткинсън, изявил се като музикант от лондонската кралска филхармония. Последният тон на партитурата му излезе през… дебелото черво, ирония към тежкия протокол на церемонията с нейните клетви, задължителни музикални изпълнения и официалности, което направо ни задави от смях .

Биваше си я и английската кралица, която „слезе на стадиона с парашут”, пусната от хеликоптер. Истинската Елизабет ІІ – на нейната 86-годишна възраст издържа близо 240 минути на стадиона, откри игрите, след като пет часа по-рано събра 120-е държавни ръководители на прием. До нея в ложата седяха принц Уилям със съпругата му, както и брат му Хари. Това показа уважение на монархическия институт към спорта и към хората, които построиха олимпийския парк и другите съоръжения в Лондон.

Смешките сред българските спортисти, че ще видим овци и кози от английския провинциален живот се оказаха колкото прибързани, толкова и примитивни на фона на техническите елементи в церемонията, които бяха уникални. Особено при представянето на индустриалната революция, издигането на комините и изработката на златните олимпийски кръгове. В един момент, когато започна прожекцията на 50-годишната история на поп-музиката, раздадоха очила на публиката за триизмерно гледане. Първата церемония по откриване на игрите на живо в ЗD! 60 000 на стадиона, над 1 милиард по света гледаха без да могат да мигнат от момента, в който победителят в „Тур дьо Франс” Брадли Хигинс откри шоуто със специалната камбана.

За лека препратка към културните съкровища от днешно време на Великобритания Дани Бойл включи най-влиятелната писателка на страната – Джоан Кей Роулинг и агент 007 Даниел Крейг. Неслучайно президентът Жак Рох при последното си откриване на олимпийски игри направи нечувано признание. А именно, че Игрите се завръщат у дома в тази „велика, луда по спорта страна, призната като родината на модерния спорт. И обясни, че именно тук идеята за спортсменството и феърплея бе кодифициарно за първи път. Именно тук за първи път физкултурата влиза като задължителен училищен предмет, а британското отношение към спорта оказва огромно влияние на „нашия основател Пиер дьо Кубертен”. След тази реч не бе неприемливо да видим по екип дори генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, който през деня призова Сирия да спре офанзивата срещу Алепо. Човек когото не може да си представите в друга дреха освен в костюм. Той бе един от шестимата, които внесоха олимпийското знаме!

Дейвид Бекъм изпълни своята малка, но важна роля, донасяйки огъня на лодка по Темза и усърдно помагайки на петкратния олимпийски шампион Стивън Редгрейв да запали факлата си. На фона на всички разчупени клишета само повторното появяване на Мохамед Али при олимпийското знаме, целият треперещ и почти подпиран от асистентка, след онова негово запалване на огъня в Атланта лично на мен ми дойде в повече. Спомням си го отпреди 16 години – неподправен, почти ме разплака тогава, сега ми стана тъжно за него. Ентусиазмът, с който обаче стадионът посрещна американската делегация ми показва, че може би само на мен от 60 000 зрители тази хрумка на Дани Бойл ми дошла не на място. Някак естествено Великолепната седморка от млади спортисти, избрани от седем олимпийски шампиони на Великобритания запалиха Олимпийския огън, състоящ се от 204 факли, донесени от спортните делегации от целия свят.

Не бе толкова свърхчовешко като обиколката на гимнастика Ли Нин по покрива на стадион „Птиче гнездо” в Пекин. Но пък съм сигурен – ще е истинско разпалване на мечтите у милиони деца на Острова и по света. Щом могат другите, защо да не мога и аз? Ето, това означава на практика девиза на игрите: „Да вдъхновим едно поколение”! А другото поколение си потанцува, като чу „Хей Джуд” накрая на шоуто от самия Пол Макартни…. На излизане от стадиона тананикайки припева, човек си припомня и паметната строфа на другия легендарен „бийтъл”: „Хората могат да кажат, че съм мечтател, но не съм единственият аз” …