Розалин Пенчев пред Sportal.bg: Мечтая да играя на Олимпиадата в Париж 2024 (видео)
Как и кога се прибра от Русия?
-Добре съм! Вчера (петък) се прибрах от Русия. Престоях и там горе-долу една седмица без никакви тренировки. Беше малко скучно и напрегнато, защото всеки ден се променяха обстоятелствата. На единия ден ни казват да тренираме, защото ще доиграем първенството, на другия ден ни казват да изчакаме. Два дни ни пуснаха в почивка. Една седмица никой не знаеше какво ще се случи. Един час преди да излетим за Санкт Петербург, ни се обадиха и ни казаха отбой. Според мен основната причина е, че се разбра, че Нгапет е болен от коронавирус. Такива бяха обстоятелствата. Събраха ни всички момчета и целия щаб. Казаха ни, че до 30 април са забранени всякакви спортни мероприятия, затварят всички спортни зали и фитнеси. Фактически ще чакаме до 30 април, ако има някаква промяна. Като виждам какво се случва по света, не съм много сигурен дали ще се доиграе шампионатът.
Какво точно е положението в Русия заради пандемията?
-В Белгород и другите градове, където съм бил, не съм видял нито един човек с маска и ръкавици. Доколкото разбрах, в Белгород има един случай – едно болно момиче, което веднага е било закарано в Москва. За друг случай не съм чул. Имаме си една група и там момчетата, които не са от Белгород и са се прибрали по своите родни места, бяха изпратили клипчета от Москва с някакви военни техники и танкове. Предполагам, че това, което става в Европа, скоро ще стане и в Русия.
Трябва ли Локомотив (Новосибирск), който Пламен Константинов изведе до първото място в редовния сезон, да бъде обявен за шампион?
– Това е много сложен въпрос. Едва ли някой от другите претенденти ще позволи това да се случи. Според мен имат право да претендират, но не мога да ти отговоря.
Ти си само на 25 години, а вече си играл във всички най-силни първенства по света – Полша, Турция, Италия, Аржентина, Бразилия и Русия. Къде ти беше най-трудно и къде ти бе най-приятно да играеш?
– Преди да започна да играя в чужбина това ми беше една от мечтите – да обиколя всички тези първенства. Най-лесно и най-приятно ми беше в Аржентина. Там е единственото място, където съм се чувствал като у дома си. Като град, като хора и манталитет. Там ми беше най-спокойно и най-приятно да играя волейбол. Най-трудно ми беше в Турция. Там беше такъв сезон, който трябваше да използвам за трамплин, за да отида на по-добро място. Животът там беше много труден, защото религията е друга, хората са различни. Това нещо още повече поражда носталгия, че си далеч от вкъщи.
Тази година игра за руския гранд Белогорие, който се опита да изгради млад и перспективен отбор. Доволен ли си от сезона?
– Доволен съм, защото изпълнихме целите си, които ни бяха поставени в началото на сезона. Макар и с премеждия, драми и трудности. Нашата цел беше да влезем в плейофите и да стигнем възможно най-напред. През първия полусезон имахме друг треньорски щаб и играехме по-трудно. По-лесни мачове, които трябваше да спечелим, не ги печелихме убедително. На Нова година ръководството взе решение да смени щаба и след това всичко тръгна по вода. С новия треньор нещата бяха много по-добре. Другото, от което съм доволен, е, че отборът беше млад, готини момчета. Нямаше някакви интриги, проблеми и драми в отбора. Градът е подобен на Пловдив. Абсолютно спокоен живот. Не са много далеч от българите. Рио Де Жанейро е уникален град, но много опасен. Престъпността е много висока. Изпитваш напрежение, когато отидеш до супермаркета.
Шампионатът на Русия ли е най-силното първенство в света?
– Всички казват, че италианското първенство е най-доброто в света, защото там са събрани играчи от най-високо ниво. Руското първенство е много тежко от физическа гледна точка. Във всички отбори има играчи, които могат да правят разликата. Имат силни сервиращи и силни нападатели. Накрая на сезона си пролича, че всеки може да бие всеки. Отборите от по-долу в таблицата започнаха да бият отборите от първата шестица.
В Белогорие имаше възможност да работиш с легенди на руския волейбол като Генадий Шипулин, Тарас Хтей, Сергей Тетюхин. Какво е мнението ти за тях и въобще за работата в Белогорие?
– В началото ми беше малко особено. Тези хора само си ги виждал по телевизията и изведнъж се озоваваш в тяхното гнездо. Те така му и викат – Гнездото на легендите. Понеже там са събрани най-много руски легенди. В началото се отнасяш с един огромен респект към тях. След това, когато се опознахме, се чувствах по-добре. И те са хора като нас. Когато говориш с президента или той говори, изпитваш огромен респект. Даваш си сметка що за човек е.
Поддържаше ли връзка с другите българи, които играха през този сезон в Русия? Тодор Скримов, Цветан Соколов, Теодор Салпаров, Светослав Гоцев, както и с треньорите в Локомотив (Новосибирск) – Пламен Константинов и Георги Петров?
– С треньорите Пламен Константинов и Георги Петров се виждахме няколко пъти. Първо те дойдоха за Купата. После ние отходихме в Новосибирск. С Тошко Скримов се видяхме. С Теди си поддържаме редовно връзка. Когато е имало събития, сме си коментирали, както и какви са условията в техните клубове.
Разпределителят Азизбек Исмаилов, който през миналия сезон игра за Черно море (Варна), започна като титулярен разпределител на Белогорие в началото на сезона? Какво се случи с него, след като в тима бяха привлечени Александър Воропаев и Сергей Багрей?
– През първия полусезон оттам ни идваха най-големите колебания – от поста разпределител. Процентно нашият отбор е един от добрите отбори при посрещане, а не ни се получаваха атаките. Логично беше да се търсят някакви промени при разпределителя. Имахме четирима разпределители. На всеки се даде възможност. На полусезона, като дойде новият треньор, каза: “Това ще бъде разпределителят”. Даже капитан го направиха. През първия полусезон нещата бяха малко хаотични. Прекалено много смени се вършеха. Никой не знаеше какви са му задачите. Същото беше и на тренировки. Затова не се получаваха нещата, според мен.
Знаеш ли, че имаше възможност Азизбек Исмаилов да получи български паспорт и да играе за националния отбор на България?
– Да, той лично ми го е казвал.
Къде ще продължиш кариерата си? В Белогорие или в някой друг отбор?
– Предвид ситуацията с този вирус, с много неща не е сигурно какво ще се случва. Слушам, че ще се намаляват бюджети, някои клубове ще прекратяват дейност. Затова съм решил да изчакам малко и да видя как ще се развият нещата. Имах намерение да продължа в Азия, но към момента при тези обстоятелства не може да се каже. Не е изключено да остана в Белогорие, но всичко зависи от ситуацията с пандемията.
В националния отбор на България имаше възможност да играеш заедно с братята си Чоно и Николай. Мечтаеш ли да играете тримата заедно и в един клуб?
– Много пъти съм си го представял, но според мен е сложна задача, защото брат ми Чоно тепърва трябва да се завърне да играе в чужбина. Ще остане последна година в България, за да поиграе повече и да му се даде шанс в Дупница. Такъв е моментът, че нито аз знам къде ще продължа през другия сезон, нито те. Всичко това зависи от един клуб. Не мога да поставя това като условие: “Аз ще дойда, но искам да вземете и моите двама братя”.
Тази година националният отбор вероятно няма да изиграе и един мач! Ти как и къде ще продължиш да поддържаш формата си?
– Ще се готвя индивидуално. По принцип индивидуално можеш да се готвиш само физически. Според мен е ненужно да практикуваш волейбол през лятото. Като дойде моментът, ще си направя някаква индивидуална програма.
Кой би искал да е следващият селекционер на България?
– Въобще не съм се замислял кой бих искал. За мен е без значение дали е българин, или чужденец. Който и да е, трябва да успее да създаде същата атмосфера в отбора, както беше на квалификациите. Трябва да получи и добри условия за работа.
България не се класира за Олимпиадата в Токио 2020, която бе преместена за 2021 година. Но националният ни отбор има шанс за добро представяне на Световното първенство през 2022 година в Русия?
– Изключително много се надявам да се класираме. Всеки спортист иска да играе на високо ниво. На всеки мечтата му е да играе на Олимпиада. Докато не премине Олимпиадата и не дойде следващият голям форум, за който да се борим, всички ще изпитваме тази горчилка, че не се класирахме на Олимпиадата. Смело бих казал, че всички момчета, които се бориха за тази цел, дадоха всичко от себе си.
Ще играе ли България на Олимпийските игри в Париж 2024?
Надявам се!
Пламен Константинов 
