Юнес Хамза пред Sportal.bg за престоя си в Ботев (Пд) и любимия си мач с Лудогорец в ШЛ
Здравей, Юнес! Как си, какво правиш в момента?
– Здравей! Добре съм, благодаря! В момента съм в Румъния и правя това, което прави всеки един. Стоя у дома със семейството си и тренирам сам.
Какво е мнението ти за създалата се ситуация и според теб какво е бъдещето на футбола, след като пандемията отмине?
– Този вирус съществуваше и преди. Светът е виждал подобни неща, но както винаги ситуацията ни показа, че не сме подготвени. Болниците не са добре оборудвани. Хубавото е, че можем да се учим от грешките си и да разберем колко хубаво е да бъдеш у дома със семейството си и приятели. Също така се научихме да оценяваме това, което имаме в нормалните дни – свободата. Нека Бог пази всички ни. Бъдещето във всяка една сфера от живота ще бъде различно. Трябва да бъдем внимателни, за да не допуснем отново това да се случи.
През януари 2014 година ти подписа с Ботев (Пловдив) и след това направи запомнящ се дебют. Отбеляза два гола във вратата на Лудогорец. Какво си спомняш от тези времена?
– За мен престоят ми в Ботев беше много хубав. Ако не се беше случило това със собственика на клуба (Цветан Василев), можеше да бъдем един от големите клубове в България и всяка година да се борим за трофеи.
Само няколко месеца по-късно ти премина в отбора на Лудогорец. Какво беше първото ти впечатление, когато пристигна в Разград?
– В Разград беше добре, защото се фокусирахме много повече върху футбола. Румъния беше близо и можех да се прибирам у дома. Варна също е красив град, който беше много близо.
Спомням си, че дебютира в мача от Шампионска лига срещу Ливърпул. Лудогорец загуби с 1:2, но ти направи асистенция.
– Това беше най-добрият мач за мен в Шампионска лига. Играхме много добре, а аз дадох красива асистенция с първото си докосване в мача. Влязох от резервната скамейка.
Имаш ли забавни истории с бившите си съотборници?
– Да, и една от тях е свързана с мен. Случи се в този мач срещу Ливърпул. Резултатът беше 1:0 за тях, а течеше 83-ата минута на мача. Загрявах отстрани и имахме право на още една смяна. Исках да играя толкова много, че отидох сам до тъчлинията, без да ме повикат, и се приготвих. Казах на треньора да ме вкара в игра. Тогава направих и асистенцията за 1:1 с първото си докосване.
Допускаш ли, че можеш да се завърнеш в България след време?