АD10S, Диего! Момчето, което отново иска да се роди Марадона, за да носи радост и наслада на феновете
“Богът е мъртъв” е заглавието на френското издание “Екип”. Испанските “АС” и “Спорт” също определят аржентинската икона, като футболен бог. Няма медия в света – телевизии, радиа, сайтове, при това не само спортни, които да не започнаха своите емисии или да не им бе водещата новина кончината на Дон Диего, а днес навсякъде това е на първа страница в печатните издания. Само преди месец Марадона навърши едва 60 години, но в тях той видя всичко в този живот, като някои са сигурни, че не е живял един, а цели десет живота предвид всичко преживяно.
При това, след като прекрати кариерата си преди цели 23 години, а от над 25 години е замесен в хиляди скандали, но всичките те простени. Защото любовта побеждава омразата, а Диего нямаше как да бъде мразен. Можеше да дразни, но няма как да не го обичаш. Харизмата, която притежаваше, плюс талантът му го издигнаха на най-високия пиедестал.
Отличията са му в пъти по-малки от на много други легенди, но цялостното му излъчване с комбинацията от таланта, който винаги беше на разположение на отбора му, вкарвайки самочувствие и увереност, дори и в най-слабите си съотборници, го правеха лидер и водач, който цял живот се бори за всичко и никога не забрави откъде е тръгнал. Той изведе Аржентина до световната титла с пет гола и пет асистенцици през 1986 година. Оставайки в историята на играта като единственият футболист, закарал почти сам един посредствен отбор до най-ценната купа на планета във всичките досега Мондиали (21). Вкарвайки в един легендарен мач, най-скандалният и най-красивият гол на световни финали – четвърфинала срещу Англия (1986). Четири години по-късно закара “гаучосите” отново до финал.
Преди това обаче бе пратил не един, а два пъти в екстаз Неапол, който преди неговото появяване не беше и мечтал за Скудето, а с него спечели цели две титли в Серия “А”. Опълчвайки се на могъщите Милан, Интер и Ювентус в най-силното първенство на света в този период.
Всеки, който смята, че е бил спортист като много други, не познава спорта. Диего не беше просто спортист, Диего беше символ на бедните, борба на класите, политически битки, национален герой у дома и легенда във всяка страна, в която живееше, играеше, побеждаваше, губеше и оставяше незабравима следа. Диего остава по стените на градовете, върху кожата на тези, които са го виждали, в съзнанието на тези, които са го живели дори косвено в историите на други.
И остава преди всичко в алеите и площадите на Неапол и Буенос Айрес, в живота на хиляди момчета и мъже, които бащите им са ги кръстили Диего в знак на почит към “Ел Пибе де Оро”.
Той бе сила и слабост, възход и падение, гений и безразсъдство, сила и крехкост, мечта и кошмар, професионализъм и инстинкт, любов и омраза, разум и лудост.
Общо взето всичко за аржентинците и неаполитанците, които го обожаваха и има защо.
“Не е важно какво направи в твоя живот Диего, важно е какво направи в нашия живот”, са транспаранти, които можеш да видиш в Неапол и Аржентина, за да си дадеш сметка, че за всичките обичащи футбола, родени след 1960 година, просто втори такъв няма. Почти пет десетилетия привърженици на футбола едва след няколко дни ще разберат, че най-харизматичният футболист, който са гледали, вече ги гледа тях от небето, където е мястото на боговете.
Те го викнаха при тях на 25 ноември, на същия ден, на който преди 15 години ни напусна Джордж Бест, а преди четири години и големия приятел на Марадона – Фидел Кастро.И двете легендарни фигури имат много общо с Дон Диего. Бившето крило на Манчестър Юнайтед може би е европейският еквивалент на легендарната десетка за много неща както на терена, така и извън него. Бившият кубински лидер пък е в основата Марадона да доживее и до 60 години, след като с негова помощ най-добрите кубински лекари го спасиха преди години, когато бе тежко зависим от кокаина.
“Като умра, ще искам пак да се родя футболист. Отново да бъда Диего Армандо Марадона, играчът, който дава радост и наслада на хората. Това ми стига”, е цитатът на Марадона, с който най-големият спортен ежедневник в Европа “Марка” е решил да се сбогува с легендата.
Ние можем само да мечтаем, че Диего ще се прероди, но и да не стане, тези които сме го гледали и сме влюбени в този спорт заради него, можем гордо да кажем, че сме късметлии. За тези, които не са имали тази привилегия, сме избрали един негов цитат от филма за него на Емир Костурица, за да добиете представа: “Ако не беше кокаина….дори нямате представа какъв футболист не успя да види света. Затова най-много съжалявам , че можех да бъде много повече от това, което съм”.
Явно някои неща не са случайни. Последната година и половина Марадона отново преобрази аржентинския футбол, след като се завърна и пое аутсайдера Химнастия ла Плата. Легендата бе посрещнат на всеки стадион, като истински крал.
Нямаше противников клуб, който да не му правеше подаръци и да не му отдаваше почит преди срещата, а освен това специалното кресло с неговите инициали, но с цветовете на отбора домакин, се превърна в традиция.
Най-голямата любов на Диего бе Бока Хуниорс, на който е фен от дете. Именно на “Бомбонера” той за последно бе изпратен с почести в една велика вечер за “генуезците”, която даде титлата на “жълто-силните”, изпреварили в последните минути вечния съперник Ривър Плейт.
В Буенос Айрес публиката изпадна в еуфория, когато идолът Диего Марадона се появи на терена на 7 март около 30 минути преди мача. Дон Диего за първи и последен път бе треньор срещу своите фенове, които го аплодираха цели 20 минути. Той бе награден от любимия си клуб със специална фланелка от двамата си бивши съотборници, с които спечели единствената си титла с Бока през 1981 година. Всяко движение на трудноподвижната легенда караше феновете да скачат, а на почивката той показа жест на кокошка към агитката, както наричат Ривър, което още повече надъха феновете.
Карлос Тевес, който бе в отлични отношения с Марадона, отиде при него и двамата се целунаха по устата преди да се прегърнат. Именно Карлитос, също израснал в бедните квартали на столицата и играещ с легендарната десетка и капитанската лента на Диего, донесе титлата малко преди края. Марадона, който до последния си ден не се измори въпреки проблемите и зависимостите си да бъде идол и главен актьор на всеки спектакъл, не съжаляваше за загубата, а се радваше за титлата.
Той беше различен – някой, който винаги е карал хората да говорят, който е разделял общественото мнение за избора и решенията му. Бунтар и закрилник на по-слабите. Гениален, но и грешник.
Такъв беше Диего Армандо Марадона. Икона, истински “човек от народа”. Човек, в истинския смисъл на думата, с всички слабости, които анархистка душа като него може да срещне в живота си. Неговата история е поразителна, неповторима, история за разказване. И съм сигурен, че ще бъде говорено от поколение на поколение за него, като един от най-истинските и значими герои, писали историята на футбола.
Диего направи милиони хора изключително щастливи. Злото го направи само на себе си, измъчван от демони и пороци, но бе най-великият футболист.
И в известен смисъл наистина е така.
АD10S, Диего!
