Ако не друго, поне си имаме вратари!

Докато българският футбол спи своя зимен сън, погледите ни спокойно са насочени към големите надпревари на Запад. Снощи се случи поредната приказка в турнира за Купата на Англия. Кеймбридж от Лига 1, отстрани може би най-богатия клуб в света Нюкасъл. Направи го насред неговия “Сейнт Джеймс Парк”, а в основата на всичко бе един българин.

Макар и малко популярен у нас, стражът Димитър Митов ни накара да се почувстваме горди. След Митко Бербатов, нямаше друг над сънародник, който да прикове така вниманието към себе си.

Митов, който е юноша на Чавдар (Етрополе), обаче е само част от една изключителна генерация родни вратари. И жалко, че за тази позиция може да се използва само един, тъй като това е единственият пост, за който Ясен Петров изглежда няма как да сгреши със своя избор в националния тим.

И нека само споменем потенциала, с който разполагаме под рамката.

Започваме с най-опитния от групата – Николай Михайлов (33). Стражът на Левски премина през възходи и спадове на своята кариера. Генетично заложеният у него вратарски талант винаги е налице. А когато е изцяло фокусиран, представянето му е повече от впечатляващо. За това говори и стабилната му есен със “сините”, където записа и страхотна поредица от сухи мрежи. Имаше и силни включвания за националния отбор.

Продължаваме с година по-малкия Иван Караджов (32). Мнозина отписваха Караджата за големия футбол, но преминаването му в Арда промени всичко. Възвърна своя рефлекс и оптимална физическа форма. Пази на финал за Купата на България и в евротурнирите. Последва и негов дългоочакван дебют за България срещу Северна Ирландия, където блесна с куп спасявания. Изглежда, че Караджов не желае да се задоволява само с това и през зимата направи трансфер във ФК ЦСКА 1948.

На Христова възраст е Георги Георгиев от Черно море. Истински футболен номад, който трябваше да смени около 15 отбора, за да бъде реално оценен за своите страхотни качества. Има 8 мача за националния тим, но винаги ще се помнят геройските му подвизи при гостуването на Италия през изминалата година. Благодарение на Георгиев, “лъвовете” измъкнаха престижен хикс на европейския шампион и така за няколко дни бяхме на първа страница из най-популярните медии в света. Към момента контузии леко спряха устрема на този вратар, но през пролетта с пълни сили ще се бори за място №1 в държавния тим и Черно море.

Позабравен от мнозина, но с призната от всички класа е и Пламен Илиев (30). Тигъра блесна в Левски, а след това постигна куп успехи с Лудогорец. Има 19 мача за България, през които се представяше на висота. Е, имаше и провали като поражението с 0:6 от Англия, ала няма кой да отрече, че това е вратар №1 у нас, когато става въпрос за рефлекс при удари от изключително близка дистанция. В момента Илиев бедства в румънския Динамо (Букурещ) и промяна на клубната принадлежност със сигурност ще го върне сред потенциалните избори за национален вратар.

Може би в пика на своята кариера, Мартин Луков (28) избра нестандартното, но и доходоносно решение, да заиграе в Саудитска Арабия. Дори и в тази далечна държава обаче качествените му изяви за Ал Таи бързо бяха оценени по достойнство. Мартин направи име с Дунав и Локомотив (Пд), като има още доста години пред себе си, за да впечатлява още повече.

Леко преминаваме и към младата генерация. На 23 години е Даниел Наумов. В средата на миналата година всички смятаха, че това ще бъде безспорният №1 на България. Юношата на ЦСКА приковава вниманието със своята самоувереност. Знае добре възможностите си и демонстрира хладнокръвие в решителните мигове. Не трепна и при гостуването на Франция, когато отрази още куп попадения, които можеха да паднат в нашата мрежа. Есента на 2021 година не бе от най-добрите за него и леко изгуби своите позиции. Навлече си проблеми и с изказване по адрес на националния селекционер. Това обаче не омаловажава неговите качества, а трансфер в чужбина е най-логичният следващ ход за неговата кариера.

Светослав Вуцов (19) е сензацията на сезона. Никой не очакваше толкова бърз прогрес за стража на Славия. За месеци гореспоменатият извървя пътя от втори вратар на “белите” до титуляр в младежкия и мъжки национален отбор на България. Има самочувствие, дори в излишък, а думата “притеснение” липсва в неговия речник. Специалист по спасяването на дузпи. Няма никаква изненада, че Светльо ще бъде следващият “златен трансфер” на Венци Стефанов, който вече се оглежда за купувач на своя №1.

Прибавете към тези имена Красимир Костов от Ботев (Враца), свободният агент Янко Георгиев, Георги Аргилашки от Ботев (Пд), Илко Пиргов (Локо Пд), Александър Любенов (Локо Сф) и Димитър Евтимов от ЦСКА, и ще разберете, че вратарите са едно от малкото сегашни футболни достойнства на България. Огромен набор от качество, който за жалост не е достатъчен, за да надигнем глава и на ниво национален отбор.

Поне има с какво да се гордеем…