Бившият майстор с топка в крака Георги Георгиев-Гецата коментира пред БЛИЦ случващото се в ЦСКА. Роденият на 10 януари 1963 година ветеран има немалко успехи с „червените“ – двукратен шампион (1989 и 1990), носител на купата на България (1989), двукратен носител на купата на Съветската армия (1989 и 1990), носител на Суперкупата на България (1989), полуфиналист за КНК (1989). Преди това юношата на Марица блести и с екипа на Ботев Пд.БЛИЦ

-Г-н Георгиев, ще кажете ли няколко думи за случващото се в ЦСКА?
– Ами нямам думи… Това ще ви кажа. Въпреки че са изминали само четири мача и не е много редно да се правят генерални заключения, ще ви споделя мнението си. Като гледах двубоите със Спартак Варна и Славия, особено първото полувреме с „белите“, имах чувството, че някаква пионерска организация е облякла екипа на ЦСКА. Играчите приличаха на стресирани дечица. Никакъв характер. Отборът няма водач.  Няма лидер, който да е истински армеец. Трагедията е пълна. За  първи път гледам такова полувреме, честно ви казвам. . Трябваше да отнесем 4-5 гола. Ако не беше Бусато, отивахме отвсякъде на разгром.

-Какво мислите за Томислав Стипич?
-Хем разплаква, хем разсмива. Много е забавен. Каза, че ЦСКА ще стане шампион, но не уточни кой сезон. Това е подигравка. Пълна. Да престанат да водят чуждестранни недоразумения на треньорския пост в ЦСКА. Преди беше онзи майстор ли, чирак ли, дето си сменил името. Докараха ги с фотографа.

-Кой фотограф?
-Никон ли беше, какъв беше – братът на Маестрото.  Аз имам предложение за нов треньор. Има решение и е хубаво да се възползват.
-Кое е той?
-Илич…

-Саша Илич?! Е нали вече беше…
-Не, не. Не Саша. Мирослав Илич. Да докарат него. Да пее, да танцува, да вкара малко настроение, пък май и от футбол разбира. Ицо Стоичков го познава. Да го докара, те са приятели. Като им попее на тренировка или точно преди мач, ще вдигне настроението. Ще стане купон. Ще летят здраво момчетата на терена. Тогава победите ще се завърнат.
Дотук с шегите. Сега сериозно. Има добри български треньори. Има два отлични варианта – Любослав Пенев и Александър Томаш. Те са и цесекари, и добри специалисти.

-Ще се изчакат следващите два мача…
-Нима си мислите, че за два мача нещата ще се променят? Дайте да не живеем в такава заблуда, моля ви. Че после след паузата на първенството идва дербито с Левски.

-Изпълнителните директори Стоян Орманджиев и Филип Филипов вършат ли си работата?
– Добри момчета, честни, възпитани, морални, далеч са от интригите. Потомствени цесекари.  Нямат обаче опит. Много са ми симпатични, харесвам ги, познавам ги, но рутината е един от най-важните козове за постовете, които заемат. ЦСКА има нужда от авторитетна и силна фигура,  която да прави селекцията. Човек с рейтинг, с име. Като звънне на някого, като го покани на среща, да всява респект в отсрещната страна. Стойчо Младенов и Методи Томанов са отлични варианти. В ЦСКА в момента имало някакъв Иван Славов. Ами аз за първи път го чувам. Какъв опит има той? Къде е бил? Каква селекция е правил? Мишо Александров е с хубава прическа, ама… Селекцията трябваше да е по-добра. Чета, че сега пак търсят и гледат. Какво гледат, добрите играчи вече си намериха отбори. Останали са баберици, а ЦСКА няма нужда от такива, няма нужда от отломки. Понеже ти задаваш въпроси, мога ли и аз да задам въпрос?

-Може, разбира се.
-Какво става със стадиона на ЦСКА? Нали го бутнаха?

-Бутнаха го.
-Значи сега ни стадион има, ни отбор има, ни треньор, ни публика. Е, къде е славният армейски клуб? Да, публиката ще се върне, след като изтече наказанието. Публиката винаги е била №1. Тя е символът на ЦСКА. Къде обаче са стадионът, отборът, треньорът, шефовете… Нали стадиона го рушиха три месеца – април, май и юни. Сега сме вече края на август. Какво се случва? Ще започне ли да се строи и кога?

-Не мога да не те попитам и за Ботев Пловдив. Някои твърдят, че тимът се е представил добре в евротурнирите, други – че се е провалил?
– Самият факт, че „канарчетата“ елиминираха Марибор и минаха един кръг, не е провал. Отпаднаха от Зрински – отбор, който можеше да го елиминират. Но и съдията малко помогна. Особено там. Като цяло – 6 мача в Европа не са малко.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ