Поклон пред Кубрат Българина
Ако всички родни спортисти имаха поне частица от волята и характера на Пулев.
Той се качи на въжетата и изкрещя “България, България”. Загъна се с българския трибагреник и вдигна победоносно ръце. Българи и германци станаха на крака и скандираха “Пулев, Пулев”. На шортите му гордо стояха извезани трите цвята – бяло, зелено, червено. Той истински се гордее, че е българин, няма фалшиво лице, не се прави пред хората и не разправя колко обича България само, за да спечели още няколко фена. Кубрат Пулев е железен в това отношение, като на ринга. Той наистина е родолюбец, патриот и се бие за България. Вярно, печели пари, и то много пари, но не с немското знаме на гащетата и с името Кубер. След всичките успехи той продължава да носи с гордост името си Кубрат и да развява българския трибагреник. Направи го и вчера, след като смаза руската машина Александър Устинов. Бившият служител в съветската полиция и участник в чеченската война преклони глава пред Кубрат Пулев, пред Кубрат Българина. А до снощи Устинов нямаше загуба и се зарече, че ще смаже от бой нашето момче. Стана точно обратното, смазаният се оказа руснакът, който имаше кръв къде ли не. Носът му заприлича на пресован картоф, а едното му око накрая не му помагаше, за да вижда,БЛИЦ
Спомням си лятото на 2008 година. Кубрат Пулев отпадна рано-рано на Олимпиадата в Пекин. Скъсаха се да го критикуват, не ставал за нищо, поредният провал и т.н. Не беше удобен на много хора по върховете, не е удобен и сега, защото е бунтар, боец и не мълчи. Думата му обаче тежи, защото е постигнал много и със сигурност ще продължи да постига. Двете завоювани титли и защитени след вчерашната наказателна акция срещу Устинов са само началото. Още малко, още съвсем мъничко и мечтаният мач срещу един от братята Кличко се задава. А тогава…нищо не се знае. Кубрат е млад, бърз, техничен, с лявата ръка може да порази всеки, като тежък пневматичен чук е. Устинов го усети и не издържа под непрестанните удари на българина.
Този българин, който може да е пример за много наши спортисти. Ако всички имаха поне малка частица от неговия характер и воля…Нямаше да се върнем с два медала от Олимпиадата. Ще кажете, той тренира и се подготвя в уредена страна като Германия. А преди това? Едва ли всички знаят за детството на Кубрат Пулев. Годините прекарани в залата, в които е блъскан по главата като за световно. За да свикне с боя. Наред с това е принуден да понася обикновени житейски несгоди, но никога не се предаде. Той тренираше, тренираше и тренираше, защото си беше начертал път и цел в живота. Да покори върха, до който му остава съвсем малко. А през това време злобари и завистници продължиха да го критикуват, бил слаб боксьор. Де да бяха всички български боксьори и спортисти слаби като него. Да имаха неговия характер. На победител и Българин.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
